О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 542
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 879/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Н. , Е. с фирма “Н” срещу решение от 19.03.2009 г. по т.д. № 2455/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 31.03.2008 г. по гр.д. № 24569/2006 г. на Софийски районен съд, 63-ти състав. С последното са отхвърлени предявените от касатора срещу “А”ООД обективно съединени искове по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 5 860 лв., представляваща възнаграждение за извършени проектни работи, възложени му от ответника с договор от 23.01.2006 г., по чл.86 ЗЗД за сумата 354 лв. и по чл.92 ЗЗД за сумата 586 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Излагат се съображения срещу извода на съда за липса на доказателства за приемане на изготвените от него проекти въпреки представения по делото двустранно подписан приемателно-предавателен протокол, обоснован с поетото по него задължение на изпълнителя да отстрани евентуални забележки на трето на договора лице, имащо качество на главен възложител и инвеститор на обекта, възприето с решението като условие за приемане на работата по смисъла на чл.264 ЗЗД, в каквато насока не били ангажирани доказателства.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване с наличието на установеното в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание. Поддържа, че в отклонение от константната съдебна практика, според която при липса на възражение за неправилно изпълнена работа същата се счита за приета, с обжалваното решение е отхвърлен иска по чл.266, ал.1 ЗЗД въпреки двустранно съставения протокол, сочещ на фактическото приемане на проектите. В подкрепа на твърдяното основание прилага към изложението си Решение № 1* от 04.07.2003 г. на ВКС по гр.д. № 1876/2002 г., V г.о. и Решение № 101 от -7.11.20002 г. на АС при БТПП.
Ответникът по касация “А” ООД не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените с касационната жалба отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице основание за допускане на касационното му обжалване.
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд въззивната инстанция приела, че ищецът не е доказал приемането на изработените от него по възлагане на ответника проектни работи за обект “П” в гр. Х., тъй като в представения в подкрепа на това му твърдение протокол е вписано задължение да отстрани евентуално констатирани от главния възложител забележки, което според съда сочи на липсата на безусловното им приемане. Счетено е за доказано, че това трето лице при извършената проверка е отправило критични бележки по отношение на процесните проекти, а последните не били представени по делото, за да може да се прецени чрез използване на специалните знания на вещо лице тяхното съответствие с нормативните изисквания и с тези на договора, а от друга страна ищецът не е представил доказателства, че ги е съобразил със забележките на главния възложител.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По повдигнатия от касатора въпрос налице ли е приемане на работата при липсата на възражения от страна на възложителя при съставяне на двустранния протокол за предаване на възложените работни проекти въззивният съд е изложил съображения и е аргументирал правните си изводи на база на приетите за установени факти и обстоятелства по делото. Разрешението, дадено по него от въззивния съд не е резултат на неправилно тълкуване или прилагане на законовата разпоредба на чл.264 ЗЗД, регламентираща приемането на извършената работа, а на формиране на вътрешното му убеждение по релевантните за спора факти и обстоятелства. Софийски градски съд е коментирал съдържащата се в приемателния протокол уговорка и въз основа на тълкуването й е приел, че приемането на проектите е обусловено от приемането им от главния възложител на обекта. Изложените в този смисъл изводи на съда сочат, че той е отрекъл на двустранно подписания документ характера на приемателно-предавателен протокол и е обусловил извода си за отсъствието на приемане на проектите като правно действие от страна на възложителя въз основа на отправените към него критични бележки, които по своята същност имат характера на възражение за неправилно изпълнение на работата. Формулираният от касатора материалноправен въпрос засяга както тълкуването на съдържащата се в двустранно подписания протокол уговорка, така и на установяване на конкретните факти по делото, които действия не могат да бъдат предмет на проверка в касационното производство.
По тези съображения настоящият състав на ВКС счита поставеният въпрос и свързаното с него основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за оплаквания за неправилност на въззивния акт, които не подлежат на преценка в производството по чл. 288 от ГПК. Следва да се отбележи, че обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с приложеното към касационната жалба Решение № 1* от 04.07.2003 г. на ВКС по гр.д. № 1876/2002 г., V г.о. относно освобождаването на изпълнителя от отговорността по чл.265, ал.1 ЗЗД при одобряване на работата от поръчващия. Решенията на арбитражните съдилища не се включват в основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което настоящият състав не обсъжда приложеното от касатора Решение № 101 от 07.11.20002 г. на АС при БТПП.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2009 г. по т.д. № 2455/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: