ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543
гр. София 10.08.2015 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.07.2015 (седемнадесети юли две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3722 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 2529/14.04.2015 година, подадена от М. К. Т. и С. К. С., срещу определение № 308/30.03.2015 година на Окръжен съд Добрич, гражданско отделение, постановено по гр. д. № 66/2015 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Добрич е обезсилил решение № 98/08.12.2014 година на Районен съд Тервел, постановено по гр. д. № 104/2013 година и е прекратил производството по делото като, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, е осъдил жалбоподателите да заплатят на С. Х. С. сумата от 225.00 лева разноски.
В частната жалба се излагат доводи за това, че определението на Окръжен съд Добрич е неправилно и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поискано е обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба С. Х. С. е подал отговор на същата с вх. № 3088/08.05.2015 година, с който е изразил становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение, а атакуваното с нея определение да се потвърди. Останалите ответници по частната жалба-Ф. А. С. и С. Х. Х. не са подали отговор и не са изразили становище по допустимостта и основателността на същата.
Частната жалба е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Производството пред Окръжен съд Добрич е било образувано по подадена от С. Х. С. срещу решение № 98/08.12.2014 година на Районен съд Тервел, постановено по гр. д. № 104/2013 година въззивна жалба с вх. № 2453/29.12.2014 година. С посоченото решение е бил уважен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен от М. К. Т. и С. К. С. срещу С. Х. С., Ф. А. С. и С. Х. Х.. С определение № 144/04.02.2015 година, постановено по гр. д. № 66/2015 година съставът на Окръжен съд Добрич е приел, че производството е образувано въз основа на нередовна искова молба. Предвид на това е дал на М. К. Т. и С. К. С. едноседмичен срок от съобщението, в който да се посочи адреса на С., да се представят доказателства, че Х. С. Т., който е подал исковата молба, в качеството си на пълномощник на С. е лице от категорията по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В случай, че последното не е налице са дадени указания исковата молба да се приподпише лично от С. или от преупълномощения адвокат В. Д.. В същия срок е трябвало да се представят справки за постоянния и настоящия адрес на Ф. А. С. и С. Х. Х. и ако с тях се удостовери, че те нямат адресна регистрация, да се посочат адресите им в чужбина, а ако те са неизвестни това да се потвърди с декларации на ищците.
В определения от съда срок е декларирано, че Х. С. Т., който е подал исковата молба, в качеството си на пълномощник на С. не е лице от категорията по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и е представен екземпляр от исковата молба, който е бил подписан от преупълномощения адвокат В. Д.. С това са изпълнени част от указанията на въззивния съд, въпреки че за тази част това е било необходимо. Пълномощното на Х. С. Т. съдържа право да предявява искове и да води дела от името на упълномощителя с право да преупълномощава адвокат за това. Последното е направено в проведеното на 10.10.2013 година съдебно заседание на Районен съд Тервел по реда на чл. 33, изр. 3 от ГПК и тъй като преупълномощения адвокат не се е противопоставил на извършените до този момент процесуални действия те се считат потвърдени. Освен това са били представени и удостоверения за постоянни и настоящи адреси на Ф. А. С. и С. Х. Х.. С оглед на това с определение № 234/05.03.2015 година, постановено по гр. д. № 66/2015 година съставът на Окръжен съд Добрич е дал на жалбоподателите нов едноседмичен срок от съобщението, в който да посочат адресите на Ф. А. С. и С. Х. Х. в чужбина, а ако те са им неизвестни да потвърдят това с декларации. В определения от съда срок такава декларация е подадена от М. К. Т., а тази на С. К. С. е била подадена чрез пълномощника му Х. С. Т.. Последното е мотивирало съставът на въззивния съд да приеме, че С. К. С. не е изпълнил дадените указания, тъй като декларацията е трябвало да бъде подадена лично, а не чрез пълномощник. Поради тази причина е прието, че нередовностите на исковата молба, изразяващи се в непосочването на адреси за призоваване на Ф. А. С. и С. Х. Х. не са отстранени в определения от съда срок. Според съда това води до недопустимост на постановеното от първата инстанция съдебно решение, което подлежи на обезсилване като съдебното производство се прекрати като образувано въз основа на нередовна искова молба.
Постановявайки определение за прекратяване на съдебното производство в закрито заседание съставът на Окръжен съд Добрич е приложил правилото на чл. 129, ал. 3 от ГПК. Тази разпоредба обаче урежда правомощията на съда в първоинстанционното производство. Съгласно чл. 273 от ГПК правилата за първоинстанционното производство се прилагат и за въззивното само ако няма особени правила за него. По силата на чл. 269, изр. 1 пр. 2 от ГПК въззивният съд е задължен служебно да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, дори и в жалбите да няма изложени доводи в тази насока. В случай, че въззивният съд прецени, че производството е недопустимо той не може направо да прекрати производството с определение, тъй като предмета на въззивното производство не се изчерпва само с проверката за допустимост на иска. Видно от разпоредбите на чл. 270 и чл. 271 от ГПК във въззивното производство съдът е длъжен да се произнесе по евентуалната нищожност, недопустимост или неправилност на първоинстанционното решение. Недопустимостта на исковото производство се отразява и на постановеното по делото решение като го прави недопустимо. Правомощията на въззивната инстанция при такова решение са посочени в чл. 270, ал. 3 от ГПК. От систематическото място на тази разпоредба, намираща се след чл. 268 и чл. 269 от ГПК следва, че въззивният съд се произнася по допустимостта на първоинстанционното решение след като е провел открито заседание по чл. 268 от ГПК с призоваване на страните и изслушването на същите, както и след провеждане на устните състезания. Видно от чл. 267 във връзка с чл. 268, ал. 3 от ГПК такова открито заседание се превежда винаги след като в предшестващо закрито заседание са разрешени въпросите по чл. 267 от ГПК. Последните се отнасят само до допустимостта на въззивните жалби и до направените с тях доказателствени искания. Затова е невъзможно в подготвителното заседание по чл. 267 от ГПК съдът да се произнася по допустимостта на предявения иск и по обезсилването на първоинстанционното решение. От друга страна от посоченото систематическо място на разпоредбата на чл. 270 от ГПК и от заглавието на същата е видно, че в този случай актът, с който съдът се произнася в този случай е решение. В случаите, когато въззивният съд констатира нередовност на исковата молба той трябва да остави производството по делото без движение като даде на съответната страна указания за отстраняване на нередовността. Това изрично е посочено в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. В тази си част това решение продължава да е актуално с изключение на случаите посочени в т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС. Указанията на първото от посочените решения са допълнени със задължителните указания дадени в т. 7 на ТР № 2/02.07.2004 година, постановено по тълк. д. № 2/2004 година на ОСГТК на ВКС, в които изрично е посочено, че при неотстраняване на нередовностите на исковата молба въззивният съд се произнася с решение в открито заседание след призоваване на страните. В този случай произнасянето е по основателността на жалбата, по който въпрос съдът се произнася с решение. Това следва и от обстоятелството, че случаите, когато съдебното решение може да бъде обезсилено с определение са изрично посочени в закона-чл. 231, ал. 1, чл. 232, чл. 233 и чл. 249 от ГПК, към които трябва да се прибави и случая на постигане на съдебна спогодба пред въззивната инстанция.
Предвид на горното съставът на Окръжен съд Добрич не е имал възможност да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото с определение, вместо с решение и като е направил това е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 308/30.03.2015 година на Окръжен съд Добрич, гражданско отделение, постановено по гр. д. № 66/2015 година и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.