4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
С., 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:Е. ЧАНАЧЕВА
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №426/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. Д. К. от [населено място] против определение №828 от 24.03.2011 г. по ч.гр.дело №507/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – А. К. Т. от [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, поради което атакувания съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Със своето изложение, касаторът е заявил, че счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като е поставил въпроса – „ счита ли се предявен иска и от кога, при положение, че исковата молба е изпратена по пощата… и как се съотнасят процесуалноправните разпоредби на чл.125 ГПК, според която иска се счита предявен от датата на постъпване на исковата молба в съда и тази на чл.62, ал.2 ГПК, според която срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.” Страната накратко е интерпретирала т.4 ТРОСГТК №1/09г.и лаконично е отбелязала, че доколкото по поставения въпрос липсвала практика на ВКС, то била налице необходимост от „тълкуване, което да осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите”. Касаторът е посочил още, че в този смисъл се позовава на определение №286 от 19.05.2010г. на ВКС, ІІ т.о. Поддържано е, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл и по процесуалноправен въпрос / непосочен/, който „не съответства на практиката на ВКС”. В тази връзка е маркирано, че съдебната практика изразена в изброени от страната номера на определения на ВКС, съдържала извод, че предаването на съдебните книжа на куриер имало за правна последица спазването на срока за депозирането им в деловодството на съда.Направен е извод, че с обжалваното определение този въпрос / неконкретизиран/ бил решен в противоречие с тези определения. Посочено е лаконично, че ПОС неправилно приложил нормата на 62, ал.2 ГПК вр. чл.125 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така очертаната дефинитивност не съставлява такъв въпрос поставения от страната, а именно- „ счита ли се предявен иска и от кога, при положение че исковата молба е изпратена по пощата… и как се съотнасят процесуалноправните разпоредби на чл.125 ГПК, според която иска се счита предявен от датата на постъпване на исковата молба в съда и тази на чл.62, ал.2 ГПК, според която срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.”Извън това, че въпросът както и доводите са буквално текстуално възпроизведени от цитираното от страната определение №286/2010 на ВКС, ІІ т.о., което третира съвсем различна фактическа обстановка и е постановено по чл.288 ГПК, но и въззивният съд изобщо не ги е разглеждал т.е. те не са били предмет на обсъждане и не са обусловили постановения резултат. За да приеме неоснователност на частната жалба срещу разпореждането на първостепенния съд, с което се обезсилва заповедта за изпълнение на парично задължение, въззивният съд е мотивирал, че страната не е ангажирала доказателства за това, че е предявила иска в срока по чл.415, ал.1 ГПК, тъй като е приложила единствено искова молба при пълна липса на данни за това, че същата е заведена в канцеларията на компетентния съд, в изрично указания й срок т.е. че същата не е доказала изпълнението на процесуалните си задължения. Спрямо този решаващ мотив страната не е поставила правен въпрос, който би бил релевантнтен и съответно би установил наличие на общото основание съобразно чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Макар и възпроизвел част от мотивите на това тълкувателно решение, касаторът не е изложил доводи, относими към основанието свързани с конкретното му твърдение за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка не е достатъчно заявяването, че по поставените от него въпроси липсвала съдебна практика / което е и обективно необосновано, тъй като и страната в противорчеие със собствените си твърдения е сочила практика на ВКС /, тъй като сама по себе си тази липса не определя приложно поле на разглежданото основание, с оглед посочената му дефинитивност императивно изискваща обосноваване на непълнота, неяснота или празнота в закона, респективно обосноваване на формирана неправилна практика.
Твърдяната хипотеза на т. 2 на чл.280 , ал.1ГПК / неправилно определена от страната по т.1 , след като не е сочена задължителна практика/, означава съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по конкретни съдебни актове. Следователно не самото определение а поставения конкретен правен въпрос като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде разрешен противоречиво.Но дори и да се приеме, че касаторът макар и непрецизно под формата на установен с практиката на ВКС правен извод, свързан с това, че предаване на съдебните книжа по куриер има за правна последица спазването на определен процесуален срок е поставил въпрос, то с оглед вече изложеното този въпрос не е релевантен като неотносим спрямо обжалвания съдебен акт, не само поради това, че въззивния съд изрично е посочил, че страната е депозирала изготвената искова молба в последния ден на срока и съответно го е спазила, но и поради това, че липсват мотиви в определението противоречащи на обсъждания извод. Следователно, посочената съдебна практика не обосновава предпоставките на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Оплакванията за неправилност на съдебния акт / така квалифицирани и от страната/ са ирелевантни спрямо производството по чл.274, ал.3 вр. чл.280,ал.1 ГПК, тъй като нямат относимост към изрично очертаните хипотези на т.1-3 на текста на чл.280, ал.1 ГПК, наличието на които единствено обуславя допускане на определението до касационно обжалване.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №828 от 24.03.2011 г. по ч.гр.дело №507/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: