О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 14.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева търг.д. № 50 341/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 348 от 16.11.2015 г. по в.търг.д. № 554/2015 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 75 от 08.07.2015 г. по търг.д. № 94/2014 г. на Хасковския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Й. Ш., гражданка на Кралство Н., против К. Л. М., гражданин на Кралство Н., обективно съединени искове за обявяване нищожност на договор за продажба на дружествени дялове от [фирма] със седалище [населено място], общ. Д., сключен на 29.11.2013 г. като противоречащ на добрите нрави поради липса на еквивалентност на насрещните престации, поради липса на съгласие – валидно изразена воля за сключването му, както и иск за обявяване нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа на ищцата Д. Й. Ш. върху договора за продажба на дружествени дялове, сключен на 29.11.2013 г., поради неназначаване на преводач от холандски на български език. Потвърдено е първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Й. Ш. против [фирма] иск за установяване несъществуването на вписано обстоятелство – извършеното от Д. Й. Ш. прехвърляне на дружествени дялове от [фирма] на К. Л. М. с договора, сключен на 29.11.2013 г., и вписването на К. Л. М. като едноличен собственик на капитала на дружеството.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. В. С. като пълномощник на Д. Й. Ш.. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, както и поради необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК като обуславящи изхода на делото са повдигнати следните въпроси: 1/ Допустимо ли е при предявяване на иск с правно основание чл. 26, ал.1, изр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на дружествен дял от О. при определяне на паричната стойност на дела на напусналия съдружник да бъде използван пазарен поход при оценката на Д. на дружеството. 2/При извършване на нотариално удостоверяване на подписи с участието на чужди граждани, които не владеят български език, и без назначаването от нотариуса на преводач от езика, с който страните си служат, обстоятелството, че адвокатът на страните, изготвил договора, твърди, че е запознал страните със съдържанието му, дава ли основание да се приеме, че нотариалното удостоверяване е опорочено поради липса на предвидената в закона форма- неназначаване на преводач. Твърдението на жалбоподателката е, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Д., и К. Л. М., изразяват чрез своя процесуален представител адв. Т. В. становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката Д. Й. Ш. и К. Л. М. са били съдружници в [фирма], регистрирано с капитал 10 лв., разпределен на 10 равни дяла.С договор с нотариална заверка на подписите, сключен на 29.11.2013 г. Д. Й. Ш. продала на съдружника К. Л. М. притежаваните от нея 5 дружествени дяла, с обща номинална стойност 5 лв., със следващите от тях права, задължения и фактически отношения, за сумата от 5 лв. Твърдението на ищцата Ш. е, че този договор е нищожен на две основания: първо, като противоречащ на добрите нрави поради неравностойност на престациите, тъй като заплатената от съдружника цена срещу прехвърлянето на дяловете била многократно по- ниска от стойността имуществото на дружеството към момента на извършване на сделката, и второ – поради липса на съгласие за сключването му предвид обстоятелството, че ищцата не е владеела добре нито един от двата езика – български и английски, на които е бил изготвен договорът, и не е могла да формира съзнателна воля за сключването му.
Във връзка с първото основание за нищожност въззивният съд е намерил за неоснователна тезата на ищцата, че за да се прецени дали е налице нееквивалентност на престациите, следва да се съпостави цената, на която е сключена сделката, с пазарната оценка на дълготрайните материални активи на дружеството, доколкото с прехвърлянето на дружествения дял се прехвърляли и членствените, и имуществените права на съдружника, в това число и правото на ликвидационен дял. Съдът е посочил, че в случая пазарният метод е неприложим, защото законът урежда по различен начин имуществените последици за съдружника при прекратяване на участието му в дружеството, при продажба на дружествения му дял и при ликвидация на дружеството. В хипотезата на прехвърляне на дялове по 129, ал.1 ТЗ цената се определя свободно по договаряне, като формирането й не е обусловено от изготвянето на междинен баланс или от пазарната цена на дяловете. Посочил е също, че съпоставката между пазарната стойност на притежаваните от дружеството активи /два недвижими имота/ с цената на прехвърлените от жалбоподателката дялове, не може да обоснове извод за нееквивалентност на престациите, защото подобна съпоставка би имала значение, само ако се отчитат и разходите за придобиването им за сметка на дружеството, докато приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза е установила, че в счетоводните документи на дружеството – междинен баланс и оборотна ведомост, липсва източник на средствата за изграждане на сградата / която е с най- висока пазарна стойност/, които би следвало да се отразят в пасива. По тези съображения съдът е приел за недоказано твърдението на ищцата за нееквивалентност на насрещните престации по договора за продажба на дружествени дялове.
Първият от повдигнатите от жалбоподателката правни въпроси кореспондира с изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на иска за обявяване нищожност на договора за продажба на дружествени дялове от 29.11.2013 г. на основание чл. 26, ал.1, изр.3 ЗЗД – поради нарушаване на добрите нрави, но не се установява същият да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата. В решение № 227 от 29.04.2008 г. по търг.д. № 762/2007 г. на ВКС, ТК, І т.о, на което се позовава жалбоподателката, е прието, че при прехвърляне на дружествени дялове на съдружник или на трето лице по реда на чл. 129 ТЗ възникват облигационни отношения между продавача и купувача, както и че в правото на напусналия съдружник е да определи цената на дяловете си в дружеството чрез свободно договаряне с купувача. Това решение не третира въпроса за приложимостта на пазарния подход при оценка на Д. на дружеството за определяне паричната стойност на дела на напусналия съдружник като база, спрямо която да се преценява еквивалентността на престациите по договора за продажба на дружествен дял в производство по иск по чл. 26, ал.1, изр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави. В своята практика ВКС е имал повод да посочи, че в хипотезата на чл. 129 ТЗ цената, срещу която съдружник прехвърля дружествения си дял, е предмет на пряко договаряне между продавача и купувача, без да е обвързана от пазарната или балансовата стойност на активите на дружеството към датата на прехвърлянето – решение № 64 от 09.06.2009 г. по търг.д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Тезата на жалбоподателката за съпоставимост на цената на сделката, срещу която е прехвърлен дружествения дял, с пазарната оценка на Д. на дружеството, се основава на разбирането, че при прехвърляне на дружествен дял предмет на прехвърлителната сделка е съвкупността от всички права и задължения на съдружника, произтичащи от членството му в О., в това число и правото на ликвидационен дял, което е принципно вярно, но не държи сметка, че до откриване на производство за ликвидация на дружеството, това право съществува в латентно състояние. При постановяване на атакуваното решение въззивният съд е направил необходимото разграничение в съдържанието на понятията „дружествен дял” и „ликвидационен дял”, и е изложил съображения защо приема, че пазарната цена на Д. на дружеството не може да служи като критерий за нееквалентност на престациите по договор за продажба на дружествен дял, които са в съответствие с практиката на ВКС.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория повдигнат в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос. Договорът за прехвърляне на дружествен дял от 29.11.2013 г. е съставен в писмена форма, като съдържа текст на български и на английски език. Жалбоподателката – продавач по договора, не е български гражданин и не владее български език, но въззивният съд е приел, че тя владее английски език до степен, позволяваща й да разбере смисъла и съдържанието на договора. Този език е ползван и от извършилия нотариалната заверка на подписите нотариус, който владеел разговорен английски език, за да се убеди, че страните са запознати и са съгласни със съдържанието на договора, който подписват. Направеният от въззивния съд извод в този смисъл се основава на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и други документи, подписани от жалбоподателката, изготвени или преведени на английски език. Въз основа на така установените факти по делото съдът е приел, че нотариалното удостоверяване на подписите без назначаване на преводач не е нищожно, тъй като не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 582 ГПК.
Даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на представеното към касационната жалба решение № 485 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 1404/2011 г. на ВКС, ІV г.о. В него е разискван въпрос дали когато в нотариалното производство участва лице с увреден слух, практически глухо, което чува като звук говорна реч, но не може да разграничи отделните думи, следва да намери приложение специалната разпоредба на чл. 479, ал.1 ГПК/ отм./, и е направен извод, че нотариусът трябва да се увери, че се разбират взаимно с това лице, гаранция за което е спазването на регламентираната в цитираната разпоредба процедура, както и че предварителното четене на документа от адвоката на страните по сделката, не освобождава нотариуса от това задължение. Би могло да се приеме сходство на тази хипотеза с настоящия казус, доколкото извършването на нотариални удостоверявания с участието на лице, което не владее български език, също е регламентирано от ГПК със специални правила- чл. 582 ГПК. В тези случаи законът предвижда назначаване на преводач като предпоставка за валидност на нотариалното удостоверяване, при условие обаче, че езикът, с който лицето си служи, не е познат на нотариуса. В случая е прието въз основа на събраните по делото доказателства, че нотариусът и жалбоподателката са установили контакт на английски език, чрез който нотариусът се е убедил, че тя е запозната и е съгласна със съдържанието на документа, който подписва, т.е че преди да извърши нотариалната заверка нотариусът е изпълнил задължението си лично да провери дали отразеното в документа съответства на волята на страните. Обстоятелството, че съдържанието на договора и правните последици от сключването му са били разяснени на жалбоподателката от изготвилия договора адвокат, е посочено като допълнителен, а не като решаващ аргумент за това, че към момента на извършване на нотариалната заверка на подписите жалбоподателката е била запозната в детайли с неговото съдържание.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателката Д. Й. Ш. следва да бъде осъдена да заплати на К. Л. М. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1 949 лв., доказани с приложените към отговора на касационната жалба пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 10.11. 2015 г., и отчет по сметката на неговия пълномощник в П..
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348 от 16.11.2015 г. по в.търг.д. № 554/2015 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Й. Ш., гражданка на Кралство Н., да заплати на К. Л. М., гражданин на Кралство Н., разноски по делото пред ВКС в размер на 1 949 лв./ хиляда деветстотин четиридесет и девет лв./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: