1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр. София, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4628 по описа за 2019 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 21379/25.11.2019 г. на Е. Д. М., подадена чрез служебния защитник адв. И. Ю., срещу определение № 3653/06.11.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 5249/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 23101/07.10.2019 г. по гр.д. № 6595/2019 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното определение е постановено връщане на исковата молба на ищеца и прекратяване на производството по делото като образувано по искове за неимуществени вреди срещу ответници – съдебни заседатели, ползващи се с функционален имунитет.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната касационна жалба е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С определение № 23101/07.10.2019 г., постановено по гр.д. № 6595/2019 г., Софийският градски съд е върнал подадената от Е. Д. М. искова молба, с която ищецът е предявил срещу Д. П. Н. и М. Б. Н. – съдебни заседатели от Специализирания наказателен съд, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от по 50 000 лева срещу всеки ответник, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от поведението и участието им като членове на съдебния състав по НОХД № 3555/2018 г. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение като е приел, че съгласно нормата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар. „функционален имунитет“ на магистратите, като на основание чл. 66, ал. 2 ЗСВ същият е приложим и по отношение на съдебните заседатели, тъй като същите имат еднакви права и задължения със съдиите. Направен е извод, че съобразно посочените в исковата молба факти и обстоятелства, липсва надлежна пасивна процесуална легитимация по предявените искове за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците във връзка с осъществяване на служебната им дейност като съдебни заседатели. Допълнително са изложени съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя възражения във връзка със задълженията на съда да указва на ищеца срещу кого да насочва исковите си претенции с оглед спазване изискванията на чл. 101, ал. 1 ГПК и чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК, доколкото същото означава съдът да подпомага една от страните в процеса, извън рамките на служебното начало, рамкирано в чл. 7, ал. 1 ГПК. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение.
В изложението на касатора, инкорпорирано в касационната жалба, се поставя въпроса (уточнен от настоящия състав на ВКС) – длъжен ли е съдът да дава указания на ищеца за конкретизиране на надлежната ответна страна, когато исковете са насочени срещу лица, ползващи се с функционален имунитет по смисъла на чл. 136, ал. 2 от Конституцията на РБ, или в тези случаи съдът следва да прекрати делото без да дава указания по чл. 101, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК. Не се сочат конкретни основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.
По поставения от касатора въпрос е налице единна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. С постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения – № 17/12.01.2018 г. по ч.гр.д. № 35/2018 г., ІV г.о., № 143/ 05.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1626/2017 г., ІІІ г.о., № 137/15.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 709/2017 г., ІV г.о., № 141/04.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1508/2017г., ІІІ г.о., № 152/ 10.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1701/2017 г. на ІІІ г.о. и множество други, е прието, че въпросът за наличието на функционален имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, с който ответната страна по предявен срещу нея граждански иск за вреди разполага, е въпрос, който пряко обуславя допустимостта на предявения иск. Наличието му е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на спора по същество, когато от ищеца не са въведени твърдения и не са представени доказателства да е налице умишлено престъпление от общ характер, какъвто е и настоящият случай. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно – само въз основа на изложените от ищеца твърдения в исковата молба и наличието на която, след като бъде констатирана от съда, изключва възможността да се предприемат каквито и да е процесуални действия по разглеждане на спора по същество. В този смисъл е и разпоредбата на чл.130 ГПК, съгласно която при проверка на исковата молба, след като съдът констатира, че искът е недопустим, той е длъжен да върне исковата молба и да прекрати производството по делото. В тези случаи за съда не съществува задължение да дава указания по чл.101, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК, доколкото подобен порок е неотстраним в рамките на висящото производство. Нормата на чл. 130 ГПК е ясна, по приложението й има създадена непротиворечива практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил. Отделен е въпросът, че в изложението не се сочат допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касаторът нито е посочил практика по т. 1 или т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателство (в този смисъл са разясненията по т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3653/06.11.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 5249/2019 г. на Софийския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.