О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.09. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 432 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощник В. В. с юридическа правоспособност, с вх.№51239/11.05.2012г. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 09.05.2012 г., срещу определение №5873/30.03.2012 г. по в.ч.гр.д.№6484/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ състав, с което е потвърдено определение от 10.12.2010 г. по гр.д.№43178/2010 г. на Софийския районен съд,25 състав, с което е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за спиране изпълнението на основание чл.420, ал.2 ГПК по изп.д.№20108320401204 по описа на ЧСИ с рег.№832 с район на действие СГС. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че не са налице законовите предпоставки по чл.420, ал.1 и 2 ГПК за спиране на изпълнението.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради игнориране на представените по делото убедителни писмени доказателства, както и поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима.
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. Те не попадат сред нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. С тях нито се прекратява понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя по чл.422 ГПК до предявяване на иска му за установяване съществуването на вземането. Уредбата за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 ГПК е аналогична на тази по чл.250 ГПК, отм., поради което даденото разрешение с т.6 на ТР1-2001 год. не е загубило сила. По този въпрос има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, формирана по реда на чл.278, ал.2 ГПК: Определение№32 от 11.01.2010 год. по ч.т.д.№852/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №71 от19.01.2010 год. по ч.т.д.№767/2009 год. на ВКС, І Т.О., Определение № 434 от 04.06.2010 год. по ч.т.д.№277/2010 год. на ВКС, І Т.О., Определение №498 от 05.07.2010 год. по ч.т.д.№288/2010 год.на ВКС, ІІ Т.О.;Определение №614 от 09.11.2009 год. по ч.т.д.№589/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №660 от 19.07.2010 год. по ч.т.д.№520/2010 год. на ВКС, І Т.О.
Неправилно посочената от съда обжлваемост на определението, постановено на основание чл.420 ГПК, не създава право на инстанционен контрол, какъвто законът не допуска.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение №5873/30.03.2012 г. по в.ч.гр.д.№6484/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ състав, с което е потвърдено определение от 10.12.2010 г. по гр.д.№43178/2010 г. на Софийския районен съд,25 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: