О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София,29.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 550 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. А. А., С. А. А., Н. А. А., А. А. А., И. А. А., А. А. А. и З. А. А. всички чрез адв. Н. Д. срещу решение № 2170/14.08.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение – 10 състав по в.гр.д. № 6500/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 3330/2013 г., отхвърлящо искове на касаторите по чл.284 ал.3 т.2 КЗ /отм./ и по чл.86 ЗЗД срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ за претендирани обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка А. А. А., настъпила при ПТП на територията на Република Полша, местността „Л.“, край [населено място], общ. К., Шльонска област при присъдени разноски.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – НББАЗ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, като нередовностите в нея, свързани с надлежната представителна власт на подалия жалбата и допуснатата грешка в посоченото ЕГН на един от касаторите /доводи в писмения отговор на НББАЗ/ са отстранени при администриране на касационната жалба. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС по предявените от касаторите частични искове от общ размер 1400000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка А. А. А., настъпила при ПТП на територията на Република Полша, местността „Л.“, край [населено място], общ. К., Шльонска област, САС е приел от събраните по делото доказателства от криминалните органи на Република Полша по водената и приложена криминална преписка № 140714 с превод на български език, по следствието на процесното ПТП по описа на Окръжна прокуратура на Ченстохова, Република Полша, че произшествието е станало при пресичане на А. А. А. на непозволено място, тичешком, при което е блъсната от лек автомобил марка „Ауди“, управляван от Д. Н.. От изпратените материали по криминалното разследване: скици, протоколи за оглед, служебни бележки др., всички в превод, приети в настоящото производство е установено, че водачът на лекия автомобил е изпреварвал товарен камион, ограничил видимостта му. В този момент А. А. е изтичала пред автомобила. По данните по така изпратените скици, приети от СГС са извършени две авто-технически експертизи, достигнали до извода, че ударът е бил непредотвратим, с оглед внезапното излизане на пешеходката и високата скорост на автомобила – около 100 км/ч, като ПТП-то е на неразрешено място за пресичане. Извършена е и медицинска експертиза, установяваща нанесените увреждания по тялото на А. А., съответстващи на данните, че е пресичала тичешком и косо на платното. След удара А. А. е починала. Наказателното производство в Полша е прекратено с постановление от 07.06.2010 г. на криминален отдел на градско управление на полицията в Ченстохова. Прието е, че пешеходката е притичала в нарушение на правилата и в тази ситуация поведението на водача на лекия автомобил не е в пряка причинна връзка с настъпване на инцидента. С оглед изяснения от вещите лица механизъм на процесното ПТП, установяващ, че ударът е бил непредотвратим, дори при движение на автомобила с максимално разрешена скорост при бързото тичане на пешеходеца, пресичайки на неразрешено място, САС е приел, че няма основание за ангажиране отговорността на водача, поради отсъствие на доказателства за негово виновно поведение, осъществяващи деликтния състав на чл.45 ЗЗД. Ищците, сега касатори са осиновени от сестрата на починалата А. А., всички са родени от починалата, без данни в актовете за раждането им за посочен баща.
В изложението на касаторите са формулирани следните въпроси: „1. Допустимо ли е съдът да основе решението си върху доказателства, събрани по друго дело; 2. Процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на съда по чл.235, ал.2 ГПК да разреши спора по делото, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и да обсъди доводите и възраженията на страните. 3. Длъжен ли е въззивният съд да поправи пропуска на първата инстанция да се произнесе по своевременно направено искане за изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, за което е направено обосновано оплакване във въззивната жалба.“
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Така формулираните въпроси са във връзка със спора, но са некоректно поставени с оглед доказателствата по делото, изложените от САС съображения и не е налице сочения допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. САС се е позовал на събрани доказателства по делото от криминалните органи в Република Полша /първи въпрос/, но те са писмени такива, приобщени към настоящото дело в превод, при посочване от САС в мотивите на въззивното решение, че те са основополагащи, поради невъзможността да се съберат други доказателства за механизма на настъпилото ПТП и са послужили за извършените пред СГС две авто-технически експертизи. Вторият въпрос е хипотетично поставен. САС е изложил съображения относно изслушаните заключения на двете авто-технически експертизи по поставени от страните задачи и кредитирането заключението на втората експертиза. Неприемането на този извод от касаторите не е равносилно на липса на обсъждане на доказателства и доводи. Некоректно поставен е и третият въпрос. САС е констатирал в мотивите си, че за направеното увеличение на частичните искове в съдебно заседание от 30.03.2015 г. не е постановено определение по чл.214 ГПК от съда, но видно от данните по делото такова е постановено след приключване на съдебното заседание и постановеният отхвърлителен диспозитив на СГС е съобразен с размера на цялостно предявените искове, а именно 1400000 лв. При тези данни по настоящото дело, посочените в изложението и приложени решения на тричленни състави на ВКС са по обективно неидентични казуси и не обуславят сочения допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер общо на 34860 лв. /списък по чл.80 ГПК и фактура/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2170/14.08.2018 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение – 10 състав по в.гр.д. № 6500/2017 г.
ОСЪЖДА Г. А. А. – ЕГН [ЕГН], А. А. А. – ЕГН [ЕГН], З. А. А. – ЕГН [ЕГН], С. А. А. – ЕГН [ЕГН], действаща със съгласието на А. А. А. – ЕГН [ЕГН], Н. А. А. – ЕГН [ЕГН], действаща със съгласието на А. А. А. – ЕГН [ЕГН], А. А. А. – ЕГН [ЕГН], действаща чрез А. А. А. – ЕГН [ЕГН] и И. А. А. – [ЕГН], действащ чрез А. А. А. – ЕГН [ЕГН] да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК[ЕИК] общо сумата 34860 лв. /тридесет и четири хиляди и осемстотин и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.