O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 29.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2296 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 11857/13.04.2017 год. на Т. С. Д. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. П. Д. – АК –П. срещу Решение No 270 от 13.03.2017 год. по гр.В.д Nо 1409/2016 година на ОС-Пловдив по допускане на съдебна делба по чл. 344 ал.1 ГПК във вр. с чл. 34 ЗС .
С посоченото решение , окръженият съд в правомощията си по чл.258 и сл. ГПК е оставил в сила Решение от 28.03.2016 година по гр.д. No 7178/2015 год. на РС- Пловдив, XIII-състав , ГК с което е допуснато извършването на съдебна делба на УПИ IX-1484 в кв. 105 по плана на [населено място] , одобрен със Заповед 509/1989 година , стар номер на ПИ- 501.1484 и административен адрес [населено място] [улица]Nо 79 площ на имота от 388 кв.м., отреден за жилищно строителство , заедно с построените в него сгради : двуетажна масивна сграда с площ от 71 кв.м., нанесена на плана с номер 501.1484.1, едноетажна масивна сграда с площ от 47 кв.м. нанесена в плана под номер 501.1484.2 и едноетажна масивна сграда на 57 кв.м. , нанесена в плана с номер 501.1418.3 между Д. П. Д. с права 7/12 идеални части , Б. П. С. с права от 4/12 идеални части и Т. С. Д. с права от 1/12 идеална част.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е процесуално недопустимо поради неучастие на всички съсобственици на имота, респ. е неправилно и незаконосъобразно , поради нарушение на съществени процесуални правила относно срока за релевиране на възражение за придобивна давност и основанията за уважаването му , основания за отмяна по реда на касационното обжалване по см. на 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа наред с довода за процесуална недопустимост и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. на разпоредбата с ДВ. бр.86/2017 година / по въпроса за необходимостта от участие в процеса на всики лица , съсобственици на имота , произнесен в противоречие със задължителната съдебна практика- ПП ВС 7-73 , т.7.
По делото е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Д. Д. и Б. С. , подаден от процесуалния им представител адв. Ц. К. –АК П. , с който се оспорват както доводите по касационната жалба , така и наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Претендират се разноски по делото.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм.ДВ, бр. 86/2017 год./ намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за предмета на спора-н иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот , същата е процесуално допустима.
След преценка на изведените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК и като обсъди доводите на страните на база закона , в редакцията му до изменение с ДВ. Бр.86/2017 година , намира , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване .
Още с разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се прие , че тълкуването „правния въпрос“ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да се разбира като конкретен правен проблем, разгледан от въззивния съд с обжалваното решение в рамките на предмета на спора през въззивната инстанция.
За да допусне извършване на съдебната делба на конкретно посочения недвижим имот- УПИ IX-1484 в кв. 105 по плана на [населено място] , одобрен със Заповед No 509/1989 година , стар номер на ПИ- 501.1484 и административен адрес [населено място] [улица]Nо 79 площ на имота от 388 кв.м., отреден за жилищно строителство , заедно с построените в него сгради : двуетажна масивна сграда с площ от 71 кв.м., нанесена на плана с номер 501.1484.1, едноетажна масивна сграда с площ от 47 кв.м. нанесена в плана под номер 501.1484.2 и едноетажна масивна сграда на 57 кв.м. , нанесена в плана с номер 501.1418.3 въззивният съд е потвърдил тезата и на първата инстанция , че е налице съсобственост между страните по спора именно на така описания недвижим имот.Данните по делото, че към 1965 година , дворното място е било част от недвижим имот с по голяма площ, не може да обуслови извод , че по отношение на делбения имот образуван и одобрен като самостоятелна териториална единица по силата на влязъл в сила дворищно регулационен план и на основание Заповед No 509/1989 година на кмета на [община] , съществува вероятност права да имат и “други трети лица“ . Направеното в тази насока възражение не почива на доказателства по делото,ангажирани в тази насока на ответника Т. Д..
След като изводите на съда относно лицата, титуляри на правото на собственост почиват на доказателствата по делото, а и самата Д. черпи права именно в обема на така посочения имот като съсобствен само между бившия и съпруг Д. Д. , неговата сестра Б. С., като наследници на В. Г. Д. и нея самата, по силата на договора за издръжка и гледане , направеното възражение не само не е в нейна полза, а съществува забраната за reformation in peius , но и няма обективни данни да бъде прието като основателно.Ето защо и поставеният въпрос за необходимостта от участие в процеса на всички лица , съсобственици на имота , не може да се приеме ,нито че е произнесен в противоречие със задължителната съдебна практика- ПП ВС 7-73 , т.7 , за да обуслови допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година , нито че дава основание да се приеме наличие на хипотеза на евентуална недопустимост на въззивното решение , като постановено без участието на всички съсобственици на имота. Уреденият съдебен исков процес по българското национално процесуално право винаги е за защита на лични субективни материални права. Чужди материални права могат да бъдат защитавани пред съда от лице , различно от носителя на правото само по изключение в изрично упоменатите от законодателя хипотези на процесуална суброгация, каквато не може да се приеме , че е налице в случая.
По направеното искане на Д. Д. и Б. С. за присъждане на разноски , направени пред касационния съд.Искането е основателно предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ал.3 ГПК , но не може да бъде уважено , съгласно разясненията на ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС тъй като по делото липсва писмен документ, удостоверяващ размера на направените разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 11857 / 13.04.2017 год. на Т. С. Д. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. П. Д. – АК –П. срещу Решение No 270 от 13.03.2017 год. по гр.В.д Nо 1409/2016 година на ОС-Пловдив по допускане на съдебна делба по чл. 344 ал.1 ГПК във вр. с чл. 34 ЗС .
Оставя без уважение искането на ответниците по касация Д. П. Д. и Б. П. С. за присъждане на разноски за касационната инстанция , като недоказано.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: