1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
[населено място], 29.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1013/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ДП “К.” срещу решение №106 от 18.05.2011г., постановено по в.т.д. № 142/2011г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №8 от 7.01.2011г. постановено по т.д. № 288/2010г. на Шуменския окръжен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на [фирма] – Р. сумата от 10 267.72 лв. обезщетение за забава върху сумата от 63 490.40 лв. представляваща цената за доставка на торове, заплатена в хода на процеса за времето от 19.08.2009г. до 29.04.2009г.
За да потвърди обжалвания резултат и приеме за основателен иска по чл86, ал.1 ЗЗД, Варненският апелативен съд е съобразил сключените между страните договори и уговорката в тях, заплащането на цената на доставените торове да се дължи разсрочено до шест месеца от издаването на съответната фактура за доставка и при условие, че изпълнението е прието без възражения за качеството и количеството на стоките. За неоснователно е прието възражението на ответника за невиновна невъзможност за изпълнение на паричното задължение на основание чл.81 ЗЗД. Освен довода на окръжния съд, че липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорност, въззивният съд е изложил допълнителни аргументи, а именно, че поведението на М., МФ и Държавата изразяващо се в непредставянето на субсидия за изпълнение на договорите, не може да се квалифицира като случайно събитие или непреодолима сила за освобождаването на длъжника от отговорност, нито съставлява външна причина, осуетяваща изпълнението с оглед на параграф 54 ЗЖ. За ирелевантно е счетено обстоятелството, че договорите са сключени по ЗОП, тъй като в него не се съдържат норми уреждащи неизпълнението при забава.
Ответникът по касационната жалба [фирма] –гр. Р. не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно въззивно решение на апелативен съд.
Въпреки процесулната допустимост на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице визираните от касатора предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Като се позовава на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, в раздел І на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на закона и т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а обсъжда статута на дружеството като държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 ТЗ, начина на формиране на имуществото му, положените от предприятието усилия за финансиране на дружеството от МЗХ за да изпълни задълженията си по договора като купувач за доставените торове, от което извежда извод, че няма вина за нарушение на договорната клауза за заплащане на цената в срок. Така изложените доводи за неправилност на въззивното решение не изпълняват общото основание за посочване на онзи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда за изхода на делото, което е достатъчно основание да не се допусни разглеждане на касационната жалба по същество. В този смисъл е приетото от ОСГТК на ВКС в цитираното ТР от 2010г. Независимо от това, не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Касаторът не сочи задължителна за съдилищата съдебна практика на ВС и ВКС по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице противоречие между решението по конкретното дело и решение №994 от 13.03.2006г. по т.дело №199/2005г. на ВКС, ТК поради липсата на обективен идентитет– в последното се прендира заплащането на неустойка за неизпълнение на договорно задължение по приватизация за поддържане на определен в договора брой работни места. Решение по В. №77/2007г. от 5.02.2008г. по смисъла на т.3 на ОСГТК на ВКС не съставлява съдебна практика, поради което не се обсъжда.
Поставеният от касатора въпрос в раздел ІІ на изложението: когато едно държавно предприятие може да извършва разплащания само целево по договорите за обществена поръчка и когато средствата не са осигурени от държавата, следва ли да се заплащат наказателни лихви за по-късното плащане не попада в хипотезата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато това е от значение за развитие на правото при липсата на практика на ВКС, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна, непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Развитието на правото е свързано с точното прилагане на правните норми и в хипотезата на съществуваща противоречива практика на ВКС или на неправилна практика на ВКС по точното им прилагане, като основание за издаване на тълкувателно решение. Няма изложени аргументи защо не намира приложение нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД за сключените с продавача [фирма] договори или разпоредбата на кой граждански закон би била приложима за случаите на забава на изпълнение на парично задължение по договор за продажба с оглед на характеристиката на договора и качеството на страната по него. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая страните са уговорили срокове на заплащане на цената на доставената стока и съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД с изтичане на срока на изпълнение, длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за изпълнение. Законът за животновъдството и ЗОП нямат специални разпоредби как се уреждат отношенията при забава на една от страните по договори за обществени поръчки, поради което се прилагат разпоредбите на ЗЗД, към който препраща раздел VІ на договора.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №106 от 18.05.2011г., постановено по в.т.дело № 142/2011г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: