О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
[населено място], 4.11. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
Б. ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 550 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Н. К. срещу определение № 2254/04.08.2010 г. по частно гр. дело № 2001/2010 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което е върната частната жалба с вх. № 16381/14.07.2010 г. (по описа на ПОС) на жалбоподателката, като просрочена и е прекратено производството по същото частно гр. дело. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалвания акт и се излагат доводи в тази насока.
Ответникът по частната жалба Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] излага в отговора си съображения за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С определение от 08.06.2010 г. Пловдивският районен съд (ПРС) е върнал въззивната жалба, подадена от частната жалбоподателка срещу постановеното по делото първоинстанционно решение. Препис от това определение от 08.06.2010 г. и придружаващото го съобщение са редовно връчени на 18.06.2010 г. на частната жалбоподателка, при отказ на същата да ги приеме. Този отказ (при това „категоричен“) е редовно отбелязан и датиран от връчителя-призовкар и е удостоверен с неговия подпис, съгласно изискването на чл. 44, ал. 1, изреч. 5 от ГПК. Това надлежно официално удостоверяване на отказа не се опровергава от изтъкваната от частната жалбоподателка нейна молба от 29.06.2010 г., която съдържа нейно изявление за изгодно за нея обстоятелство, а именно – че тя не била отказвала да получи горните съдебни книжа. Тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 44, ал. 1, изреч. 6 от ГПК отказът на частната жалбоподателка да получи тези съдебни книжа не засяга редовността на връчването им, то първоинстанционният съд не е имал никакво основание с разпореждането си от 29.06.2010 г. да уважава искането на частната жалбоподателка, направено със същата й молба от 29.06.2010 г. – за извършване на ново връчване на съобщението и преписа от определението от 08.06.2010 г. Поради това, и изтъкваното в частната жалба невръчване на това ново съобщение е без никакво правно значение за редовността на вече извършеното връчване при отказ. Тъй като последното е извършено на 18.06.2010 г., то преклузивният 1-седмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК за обжалване на определението от 08.06.2010 г. на районния съд е изтекъл в края на работния ден на 25.06.2010 г. (петък). Частната жалба с вх. № 16381/14.07.2010 г. по описа на ПОС, респ. с вх. № 23369/01.07.2010 г. по описа на ПРС е подадена по пощата на 01.07.2010 г. – след изтичането на този преклузивен срок, поради което се явява просрочена.
Като е приел последното в обжалваното определение, окръжният съд правилно е върнал тази частна жалба и е прекратил образуваното по нея частно производство, които се явяват процесуално недопустими.
По горните съображения обжалваното определение на окръжния съд, като валидно, процесуално допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2254/04.08.2010 г. по частно гр. дело № 2001/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: