1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
Гр.София, 05.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2641/2016 г. за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. и М. И., както и на Р. Г. П. срещу Решение № 349/2016 г. на Великотърновския окръжен съд по в.гр.д.№ 299/2016 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Решение № 11/14.01.2016 г. по гр.д.№ 63/2015 г. на Районен съд Свищов. В първоинстанционното решение е уважен предявен срещу касаторите иск с правно основание чл.135 ЗЗД от [фирма] София за прогласяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти – гараж № 18 в кв. 114 по регулационния план на Свищов – самостоятелен обект в сграда на [улица] нива с площ 1 дка в местността „Фара“ в землището на [населено място], сключен между ответниците с нот.акт № 42, т.І, рег. № 438, д. № 13/2010 г. на нотариус И. А., рег. № 295 в регистъра на Нотариална камара с район на действие РС Свищов. В жалбите се поддържа, че решението на Великотърновския ОС е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложения към тях по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК. Двете жалби и изложенията по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК не съдържат формулирани от касатора правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда и правните му изводи по предмета на спора.
Насрещната страна [фирма] не е взела становище по касационните жалби.
Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, намира следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК по пощата от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Великотърновския окръжен съд и нередовностите им са отстранени, поради което се явяват процесуално допустими.
За да потвърди решението на Свищовския РС, с което са уважени предявените в обективно съединение искове с правно основание чл.135 ЗЗД въззивният съд е приел за установено, че ищцовото дружество е кредитор на ответниците Г. и М. И. с валидно възникнало вземане срещу тях преди извършване на разпоредителната сделка, чието прогласяване за недйстивтелна е предмет на конститутивния иск, с осъществяването на продажбата същите са намалили имуществото си и са увредили кредитора, като са знаели за увреждането, знанието на купувача се презюмира поради близката родствена връзка между страните по сделката – ответницата П. е знаела за поетото от родителите й задължение към ищеца по издаден запис на заповед, обезпечаващ изпълнението на задължение по договор за финансов лизинг. Правните изводи на районния съд и съображенията в пъровинстанционния акт са споделени напълно от въззивната инстанция, която на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му. В тях е прието, че задължението на Г. И. и М. И. произтича от търговска сделка – авал, а не от извънсъдебно споразумение от 26.01.2012 г., с което посочените ответници признават дължимостта на сумата 19942 лв. по договор за лизинг и определят нови срокове за плащането на дълга в конкретизирания размер. Възникването на вземането предхожда сделката на разпореждане с процесните имоти – гараж и нива, сключена между родителите и дъщеря, увреждаща кредитора-ищец. Анализирайки събраните гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ответницата Р. П. – приобритател на имотите по силата на възмездна сделка, като трето лице – низходящ на продавачите, не е оборила презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД относно знанието за увреждащия характер на сделката. Недоказани са останали и твърденията на първите двама ответници относно намерението да встъпят като физически лица в правоотношенията по договора за лизинг, твърдението, че разполагат със средства, с които биха могли да удовлетворят ищцовото дружество-кредитор, както и твърдението, че получената от тях цена в изпълнение на процесната сделка е послужила за погасяване на част от дълга им към ищеца.
Изложенията на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение към двете касационни жалби не съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело. С нормите на чл.288 и чл.280 ал.1 ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване, като законодателят предоставя не Върховния касационен съд правото да селектира жалбите преди да пристъпи към разглеждането ум по същество. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, представляват ОБЩО ОСНОВАНИЕ за допускане на касационно обжалване. Касационният съд не е овластен и не може да извежда правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на въззивня съд. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен такъв въпрос. Непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, представляващи изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при чието наличие се проявява общото основание за достъп до касация – а именно разрешеният правен въпрос, какъвто в случая липсва. Изложенията съдържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на доводи и възражения на ответниците и неизпълнение на задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви в контекста на заявените с жалбите оплаквания.
Великотърновският окръжен съд не се е отклонил от задължението да обсъди в решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, релевирани своевременно, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството, както и от задължението да изложи и собствени мотиви във връзка с относимите и своевременно представени доказателства и допустимите доводи и възражения на страните. Той се е произнесъл по редовно заявените и поддържани доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителните указания на ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1065 г. и ППВС № 1/1985 . и формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика на ВКС, според която за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи изходът на спора.
Допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно поддържано.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторите не установяват сочените в двете жалби и изложенията към тях допълнителни основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 349/29 юли 2016 г. по в.гр.д.№ 20164100500299/2016 г. на Окръжен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: