ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543
София, 08.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 950 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Я. като процесуален представител на И. Х. Й. срещу решението на СГС от 17.ІІІ.2011г. по в.гр.д. № 6409/20090г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липсата на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за това. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 06.ІV.2009г. по гр.д. № 21949/2008г., с което е отхвърлен предявеният от И. Хр.Й. срещу [фирма] иск за присъждане на 10600 евро, представляващи пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на дружеството да предаде в срок до 03.VІІ.1995г. апартамент № от жилищен блок , група в , за периода 01.VІІІ.2003г. – 18.ХІІ.2007г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че липсват доказателства ищецът да е имал намерение и реална възможност да отдава на трето лице ползването на жилището, което ответникът се задължил да му изгради и предаде, при което не е установено, че забавата на ответника препятства сигурна възможност ищецът да увеличи имуществото си чрез реализиране на доходи от наем през процесния период. Причинно-следствената връзка между забавата и твърдения пропуснат доход е изключена от обстоятелството, че близо година след като жилището му е предадено ищецът не извършва довършителни работи, които е поел в своя тежест. Намерено е за излишно да се обсъжда възможната легитимация на ищеца като кредитор по вземане за обезщетение за забава само за вреди, надхвърлящи уговорената в договора между страните мораторна неустойка. Съдът е оценил като неоснователно твърдението, че ответникът бил признал иска за част от исковия период, приемайки, че твърдението в отговора на ответника, че легитимацията на ищеца по вземането за обезщетение е принципно възможна само след 10.V.2007г. – дата на влизане на решение за обявяване за окончателен на предварителен договор, не е признание на иска, нито признание, че за част от периода са се осъществили фактите, пораждащи вземането за обезщетение.
В изложението на И. Хр.Й. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, се сочи, че неправилното решение водело до накърняване на принципите за дирене на обективната истина и за законност, че всяка материалноправна норма за съда била мащаб при постановяване на решение, че по силата на КРБ съдът бил длъжен да решава делата според точния смисъл на законите, че за касатора съществувал правен интерес да получи решение, което не засяга интереса му; атакуваното решение създавало опасност от пораждане на незаконосъобразни правни последици: незаконосъобразно било приетото, че касаторът не доказал претендираните пропуснати ползи, при положение, че ключовете на имота, държането му и разпореждането не са били в негови ръце, как той може да реализира намерението си да отдаде имота под наем; необосновано не било прието, че забавата на изпълнителя препятства сигурната възможност за увеличение на имуществото на ищеца чрез доход от наем; необоснован бил изводът, че причинно-следствената връзка между забавата и пропуснатия доход била изключена от неизвършването на довършителни работи от ищеца; съдът пренебрегнал обстоятелствата, че при иск за пропуснати ползи е достатъчно да е доказано, че имотът е във владение и разпореждане на ответника, че установяването на пропуснати ползи изхождало от нормалното закономерно настъпване на същите, ако задължението би било изпълнено, че на ответника му било известно още при сключването на договора, че ако не спази сроковете, ще нанесе вреди и пропуснати ползи, че виновното поведение на ответника е в причинна връзка с претендираните вреди, че ако ответникът бе изпълнил в срок, ищецът би могъл да реализира намерението си да отдаде имота под наем; съдът нарушил и чл.82 ал.1 изр.2 от ЗЗД, като с неправилното решение преградил пътя за точното прилагане на закона и възпрепятствал развитието на правото, именно поради което били налице предпоставките за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 във вр. с чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не е съобразено с тези изисквания. В него не е формулиран нито един от въпросите от значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивния съд при постановяване на атакуваното решение. Всички релевирани в този документ съображения обективират личната преценка на касатора за основателност на предявения иск, за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон. Те представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, които, обаче, подлежат на касационна проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка, препятстващо преценката за наличие и на твърдяния допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 1000лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-ти „Г” въззивен състав, № 1439 от 17.ІІІ.2011г. по гр.д. № 6409/2009г.
ОСЪЖДА И. Х. Й. да заплати на [фирма] 1000лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: