О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр.София, 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 680 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. В. от гр. П. срещу решение № 11 от 08.01.2010 г. по гр.д. № 885/2009 г., на Окръжен съд – Плевен, с което се потвърждава решение № 1* от 20.07.2009 г. по гр.д. № 2847/2008 г. на Районен съд- Плевен, с което са уважени предявените от В. Л. С. и Р. Г. С. срещу С. Г. В. искове за връщане на дадената в заем сума от 11 000 лева, ведно с лихвата за забава в размер на 4410,34 лева, за периода от 31.07.2005 г. до 11.07.2008 г. и законната лихва до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответниците по жалбата В. Л. С. и Р. Г. С. не са подали писмен отговор и не са взели становище.
Първоинстанционният съд е приел, че сключеният договор за заем от 08.04.2004 г. между наследодателя на ищците и ответницата валидно обвързва страните по него, а сумата е предадена на заемополучателя за закупуване на дялове и е следвало да се върне в срок до 31.07.2005 г. Ответната страна не е доказала погасяване на задължението по договора за заем, поради което е останала задължена за цялата сума и дължи обезщетение за забава.
За да уважи предявените исковете въззивният съд е възприел изводите за самостоятелното задължение на ответницата по договора за заем, като е отхвърлил възражението й за привидност на договора, който е сключен единствено с оглед закупуване на дялове от капитала на търговско дружество. Второто възражение на заемополучателя, че е погасил задължението си чрез прехвърляне на дяловете от търговското дружество с договор от 17.01.2005 г. също е отхвърлено като неоснователно, като решаващият състав се е позовал на доказателствената сила на договора като частен документ. При липсата на доказателства за погасяване на задължението по договора за заем, съдът е уважил исковете.
Касационната жалба на С. Г. В., чрез адвокат И срещу решението по гр.д. № 885/2009 г. на Окръжен съд-Плевен съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Към жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Подробно изложените съображения са свързани с правилното решаване на въпроси, които по своето естество представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и не обосновават допускане на касационно обжалване.
Касаторът не е повдигнал конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решен в отклонение на практиката на Върховния касационен съд, да се разрешава противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното и еднакво прилагане на закона. Правораздавателна дейност на касационния съд е обвързана от изложените в касационната жалба доводи, с оглед необходимостта да се разреши поставен от касатора правно значим за конкретното дело въпрос. При липсата на формиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за изхода по конкретния правен спор не следва да се допусне касационно обжалване.
Посоченото към изложението решение № 1191/09.10.2008 г. по гр.д. № 5277/2007 г. на ВКС, V г.о. не се отнася за случая, поради което също не обосновава извод за допускане на касационно обжалване. За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение правен въпрос да е от значение за изхода по делото, но правните аргументи при решаването му в приложените съдебни актове да водят до различни изводи по приложението на чл.26 ЗЗД, което в случая не е налице.
Посоченият в изложението конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос ще има значение за развитие на правото, когато е свързан с тълкуване на правните норми, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4.
В случая, конкретният правен спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото общо поставените доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, поради неправилната преценка на приобщения доказателствен материал и отхвърляне на възражението за нищожност на договора за заем поради привидност не обосновават извод за конкретно поставен правен въпрос, чието приложение да налага изменение или ново тълкуване на правните норми във връзка с него. Посочените в изложението въпроси за тълкуването на договорите, които установяват релевантни за изхода на правния спор факти, обосноват неправилност на обжалваното решение, но не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № 11 от 08.01.2010 г. по гр.д. № 885/2009 г., на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.