О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 30,06, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 209/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба „С”О. гр. Р., чрез адвокат М, с вх. №15833 от 01.12.2009 год. на Бургаския окръжен съд срещу Решение V-92 от 27.10.2009 год. по в.гр.д. №124/2009 год. на Бургаския окръжен съд, 5 ти граждански въззивен състав, с което е оставено в сила решение №ХІІ-170б от 17.12.2008 год. по гр.д. №1256/2007 год. на Бургаския районен съд, 12 граждански състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Водоснабдяване и канализация/В и К/” Е. гр. Б. частични искове с правно основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 3 000 лв. от общата сума от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяната загуба и за сумата 2 999 лв., цялата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснатите ползи от невъзможност да бъдат отдавани под наем описаните в исковата молба жилищни имоти и такива с търговско предназначение, находящи се в Жилищни сгради „П” Б. „А” и Б. ”Б”, построени върху имот №213008 в землището на гр. О., местност „Б” І, както и да се реализира печалба от експлоатацията им, поради неизпълнение на задълженията на ответника по сключения с касатора договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Първоинстанционният съд ионният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че е налице обективна невъзможност по чл.81 ЗЗД за изпълнение на договора. Въззивният съд е споделил крайните изводи на районния съд, като е приел, че предявените искове за присъждане на претендираното обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи като пряка и непосредствена последица от невключването на обектите към В и К мрежата, които загуби са могли да се предвидят към пораждане на задължението на ответника, са недоказани. Бургаският окръжен съд е счел, че липсват твърдения и не са ангажирани никакви доказателства за реално претърпените вреди с оглед сключени от ищеца договори за наем или продажба на процесните имоти.
Касаторът „С”О. гр. Р. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.79-чл.82 ЗЗД, поради наличие на визираните в тях предпоставки за уважаване на иска за обезщетение за претърпените вреди от пропуснати ползи. Сочи, че са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- липсват мотиви, не са обсъдени доказателствата по делото, както и не са анализирани доводите му. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението си по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК освен преповтарянето на доводите за неправилност на обжалваното решение, съдържащи се в касационната жалба, подържа и като значим за изхода на делото правен въпрос този за реализиране договорната отговорност от неизправната страна и за предпоставките за уважаване на иска за обезщетение за пропуснати ползи, без да е необходимо да се доказват конкретно сключени договори за наем или продажба. Твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването им е от значение за точното прилагане н закона,както и за развитие на правото. В подкрепа на доводите си е представил решение от 26.04.2004 год. по гр.д. №1187/2003 год. на ВКС, ІІ Т. О. , решение №535 от 13.08.2007 год. по т.д. №211/2007 год. на ВКС, ІІ Т. О. и решение от 03.05.2007 год. по т.д. №858/2006 год. на ВКС, ІІ Т. О.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулира точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3 т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК общото основание за достъп до касация. То се съдържа в предмета на спора, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Общо формулираните въпроси за предпоставките за реализиране договорната отговорност от неизправната страна и за предпоставките за уважаване на иска за обезщетение за пропуснати ползи не представлява материалноправния въпрос обусловил конкретните правни изводи на съда.
Преповтаряните доводи за неправилност на обжалваното решение не представляват основания за селектиране на касационната жалба. Те са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК, не препращат към чл.281,т.3 ГПК, съдържащ основанията за касационно обжалване.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си за недопускане на касационно обжалване. В случая не са налице и допълнителните основания за това. Представените решения на ВКС не доказват наличие на противоречива съдебна практика. Те възпроизвеждат общия принцип, залегнал и в настоящето въззивно решение, че обезщетението за претърпяната загуба и пропуснатата полза се дължи, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Изрично е подчертана реалността на претърпяната загуба, като пропуск на кредитора да увеличи имуществото си, в резултата на причинната връзка между неизпълнението на длъжника и възможността на ищеца да придобие реално очаквана имуществена облага. Реалността на бъдещата облага, която се доказва именно чрез евентуално сключени договори за реализирането й, е възприета и от Бургаския окръжен съд.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение V-92 от 27.10.2009 год. по в.гр.д. №124/2009 год. на Бургаския окръжен съд, 5 ти граждански въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: