О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 14.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 96 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Е. С. Н. , упражняващ търговска дейност под фирма “Н”, с. В., община Б. против въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 108 от 23. 04.2008 год., постановено по в.т.д. № 7/2008 год., с което е оставено в сила решение № 71 от 07.09.2007 год. по гр.д. № 65 / 2007 год. на Брезнишкия районен съд и е осъден касатора да заплати на О. Б. сумата 7500 лв.- неустойка за неизпълнение на поето от него като купувач задължение по приватизационен договор от 25.11.2004 год. за влагане на инвестиции в приватизираното предприятие за отчетната 2006 год., ведно с направените по делото разноски общо в размер на сумата 400 лв. и 300 лв. д.т. по сметка на бюджета на съдебната власт.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закона – чл.188 ГПК/ отм./, чл.189, ал.2 ГПК/ отм./, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с наличието на дадено от въззивната инстанция разрешение както по възникналия материалноправен спор, в неговата цялост, така и на конкретния въпрос на процесуалното право- за начина на доказване изпълнение на задължението за инвестиции по сключен приватизационен договор в противоречие с трайната практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, обективирана в решение № 228/2002 год., по гр.д. № 1046/2001 год. на V-то г.о., решение № 1819/27.10.1995 год. по гр.д. № 2873/94 год. на V-то г.о.; решение № 768/2001 год. и решение № 129 от 11.04.2002 год. по гр.д. № 629/2001 год. на І-во г.о., според която за решаващия съд отсъства процесуална възможност да подлага на съмнение, неоспорени от противната страна в хода на делото писмени доказателства и е длъжна да обсъди същите наред с останалия доказателствен материал по делото, като изложи мотиви в постановения съдебен акт за изградените въз основа на тях крайни правни изводи, което в случая не е изпълнено.
Същевременно касаторът счита, че доколкото възникналият между страните и разгледан от ПОС правен спор, поради специфичността си, обхваща широк кръг обществени отношения, то той в неговата цялост се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на въведения с чл.280, ал.1,т.3 ГПК критерий за селекция.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от страната доводи и съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК провери данните по делото, намира:
Касационната жалба подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса е срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от спазване на императивните изисквания за формалната и редовност, предпоставките на закона – главна и допълнителна, въведени с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК отсъстват, поради което касационното обжалване не следва да се допусне.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел за недоказано, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса по предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД наличието на извършени от Е. Н. през отчетната 2006 год. инвестиции в приватизираното предприятие, така както същите изрично са договорени с чл.12 от сключения между страните на 25.11.2004 год. приватизационен договор.
При изграждане на крайния си правен извод за наличие на основание да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за неизпълнение въззивният съд се е позовал на съставени от комисия при О. Б. протоколи от 28.02.2007 год. и от 06.03.2007 год., с което е констатирано отсъствие на реално извършени от купувача вложения в приватизирания обект, бивша общинска собственост и на изрично отправена от продавача нотариална покана за представяне от ответника на евентуални документи, удостоверяващи такива вложени от него средства, респ. материални активи.
Преценявайки доказателствения материал по делото по отделно и в неговата съвкупност въззивната инстанция е счела за нетоносими към спора приложените от Н. в хода на въззивното производство 2 бр. договора за закупуване на офис оборудване за риболюпилня, по съображения, че като частни диспозитивни документи те няма обвързваща съда доказателствена сила и при липсата на други доказателства за реално предприето инвестиране в приватизираното предприятие, сами по себе си са непротивопоставими на ищеца, нито могат да опровергаят констатираното от последния чрез нарочно съставена комисия договорно неизпълнение.
Следователно конкретният формулиран от касатора въпрос на процесуално право за начините на доказване изпълнение задълженията за инвестиции по сключен договор за приватизационна продажба, който всъщност се свежда до необходимите и допустими в случая доказателствени средства, макар и да попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, не е разрешен от ПОС в противоречие с постоянната практика на ВКС, поради което визираното от касатора основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- отсъства.
Даденото от въззивната инстанция разрешение за относимите в производството по предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД , във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД доказателствени средства т.е. за начините на доказване задълженията по приватизационния договор, както и за и доказателствената сила на частните диспозитивни документи не е в отклонение от трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която само доказателствено средство, съдържащо конкретни сведения за правно релевантни или доказателствени факти може да бъде относимо към делото.
Именно изхождайки от това разбиране въззивният съд е приел като доказателство по делото и представените от Е. Н. 2 бр.договори за покупко-продажба на офис оборудване на риболюпилня от 19.10.2006 год., сключени между последния и трето за възникналия правен спор лице, но съобразявайки правната им характеристика на частни диспозитивни документи е отрекъл, при съпоставката им с останалия доказателствен материал по делото, да имат обвързваща съда доказателствена сила и противопоставима на ищеца дата.
Доколкото дори при частните свидетелстващи документи, каквито несъмнено не са приложените договори от 19.10.2006 год., защитата срещу материалната им доказателствена сила, поради отсъствие на обвързваща съда доказателствена сила на същите, не е подчинена на изискванията за оспорване на истинността на документа- чл.154 ГПК/ отм./, то пропускът на О. Б. да оспори тези договори в хода на въззивното производство, възприет от ПОС като правноирелевантен за изградения краен правен извод с оглед правилата за доказателствената тежест, установени с чл.27,ал.1 ГПК/ отм./, е в съгласие с трайната практика на ВКС, към които цитираните съдебни решения на отделни състави на ВКС са неотносими.
Що се касае до приложението на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ и на чл.189, ал.2 ГПК /отм./, то така общо формулираните от касатора въпроси на процесуалното право не могат да бъдат възприети за специфични само за настоящето дело и обусловили неговия краен изход, каквото е законовото изискване за основната водеща предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Само по себе си несъответствието на извършената от въззивния съд преценката на събраните по делото доказателства с разпореденото от чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ и евентуалното допуснатото нарушение на чл.189, ал.2 ГПК са въпроси относими към правилността на обжалваното решение, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване при въведената от процесуалния закон факултативност на същото.
С оглед горното цитираните от касатора решения на ВКС, разглеждащи освен това и съвсем различни хипотези на закона, не следва да бъдат обсъждани.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Освен, че касаторът не е обосновал приложното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като бланкетното позоваване на същото с твърдение, че правният спор, предмет на производството по делото обхваща широк кръг от обществени взаимоотношения, които с оглед многобройни случаи на измами и заплахи са от обществен интерес не е достатъчно, предвид изискването на закона да бъде точно конкретизирано неговото п р а в н о значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, то доколкото начинът на изпълнение задължението на купувача за извършване на инвестиции във вр. със сключена приватизационна продажба е всякога въпрос на конкретна договореност между съконтрахентите и несъмнено свързан с вида на същите, той се явява въпрос на фактическа преценка и следователно не попада в приложното поле на касационното обжалване по този селективен критерий..
Същевременно обстоятелството, че по отношение на въпросите за приватизационната продажба и за произтичащите от нея задължения за купувача, каквото е и задължението за инвестиции, вкл. относно характера на същите като вложения направени в приватизираното предприятие съществува установена практика на ВКС, както сочи и самият касатор, то дори последната да е оскъдна, основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е неприложимо, щом обективно не се налага промяна и възприемане на различно от вече даденото към релевантния момент тълкуване на закона.
Горното разбиране произтича от факта, че точното прилагане на закона всякога е във вр. с развитие на правото, което от своя страна е налице или когато произнасянето на съда е свързано с необходимост от тълкуване на закона поради непълни или неясни правни норми, за да се осигури еднаквото им и непротиворечиво произнасяне от съдилищата, или ако обективно се налага да бъде изоставено от съдилищата едно вече дадено тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е разглежданият случай, по изложените съображения.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишкия окръжен съд № 108 от 23. 04.2008 год., по в.т.д. № 7/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: