О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр. София, 01.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 614/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. П. от [населено място] срещу въззивно решение от 13.01.12г., постановено по гр.д.№ 7870/10г. на Софийския градски съд, ІVб въззивен състав в частта, с която е уважен иск по чл.124, ал.1 ГПК с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 04.01.10г. по гр.д.№ 19838/08г. на Софийския районен съд, 36 с-в, в частта, с която по иска на В. Я. К. (заместена в хода на процеса пред въззивния съд от своя наследник по закон П. К. К.) против М. Х. П. е признато за установено, че ищцата е собственик на празно дворно място с площ от 1 600 кв.м., находящо се в [населено място]-Б.”, м.”Ш.”, представляващо имот с пл.№ 709, кад. лист А-2-8-Б на вилна зона И. по действащия план на [населено място].
По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство е собственик на процесния имот по силата на договор за дарение, сключен с нот.акт № 108/83г., което е признато за установено и с влязло в сила на 21.02.08г. решение по гр.д.№ 3624/95г. на СРС, 44 с-в, по отношение на лицето Е. М. П.. С нот.акт 16/03г. същият е продал на А. С. урегулиран поземлен имот с площ от 1900 кв.м., съставляващ имот пл.№ 709 от кв.12 по плана на вилна зона И.-Б., м.”Пладнище”, която е продала този имот на друго лице, а то го е препродало на ответника с нот.акт № 68/04г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че за ищцата е налице правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост, независимо че по делото идентичност между двата имота не е установена (изслушаната пред районния съд техническа експертиза относно идентичността, неоспорена от страните, е дала заключение, че те попадат в съседни местности) , каквото е и становището на ответника, тъй като титулът за собственост на същия създава привидност, че се отнася за имота на ищцата, доколкото е описан с един и същ пл.№ 709 в [населено място] – Б. и доколкото на ответника е била издадена скица за процесния имот, в която е бил записан като негов собственик. Прието е също, че ищцата е доказала правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното придобивно основание – договор за дарение, както и че дори двата имота да са идентични, то прехвърлянията на имота от праводателите ответника биха били непротивопоставими на ищцата, тъй като ответникът по гр.д.№ 3624/95г. не е могъл да прехвърли права, каквито няма (чл.121, ал.3 ГПК /отм./).
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. установяване идентичността на процесния имот представлява ли предпоставка за уважаване на иска, в случай че ответна страна противопостави права на собственик на различен имот; 2.когато ищецът се позовава на разпоредителна сделка със земя, получена от неговия праводател при замяна, необходимо ли е да докаже идентичност на предоставения в замяна имот с този, който притежава ответника и който е възстановен на собствениците в стари реални граници; 3. при какви условия е налице основанието за прилагане на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ; 4. допустим ли е установителен иск за собственост, когато ищецът не владее процесния имот; длъжен ли е въззивният съд да разгледа и прецени всички относими доказателства и да установи релевантните за спора обстоятелства, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата П. К. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Във връзка с първия поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с решение № 175 от 04.06.10г. по гр.д.№ 579/09г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че за уважаването на ревандикационен иск е необходимо ищецът да докаже идентичност между описания в титула му за собственост имот и претендирания от него имот. Такова противоречие обаче в случая не е налице, тъй като и в настоящия случай е прието, че процесният имот е идентичен с имота, който ищцата е придобила по силата на договор за дарение, за което обстоятелство по делото не е имало и спор. Липсва противоречие и с Р № 1106 по гр.д.№ 3026/07г. и Р № 1253 по гр.д.№ 4454/07г. на ВКС, ІV г.о., с които са разгледани различни хипотези.
По отношение на втория и третия поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне и същите са извън очертания от становищата на страните по делото предмет на спора, поради което същите не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съгласно дадените в ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Същото важи и за следващия поставен въпрос, тъй като в обжалваното решение не прието, че ищецът не владее процесния имот, респ. че същият се владее от ответника (по делото е установено, че ответникът владее имота, предмет на нот.акт № 68/04г., за който съдът е приел, че не е идентичен с процесния). С оглед на това не е налице и противоречие на въззивното решение с Р № 993 по гр.д.№ 3351 на ВКС, ІІІ г.о., отнасящо се до предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск за собственост и ТР № 178/85г. на ОСГК на ВС.
Във връзка с последния поставен въпрос касаторът счита, че обжалваното решение противоречи на ТР № 1 от 04.01.01г. по т.гр.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, тъй като с разпореждане от 03.09.10г. въззивният съд е оставил без уважение неговото искане за назначаване на тричленна техническа експертиза, която да отговори на въпроса дали двата имота са идентични, тъй като същото попада в обхвата на преклузията по чл.266, ал.1 ГПК. Такова противоречие също не е налице, тъй като дадените в това тълкувателно решение разрешения се отнасят до отменения ГПК, а не до приложението на посочената разпоредба, действаща от 01.03.2008 г. Липсва противоречие и с т.19 на тълкувателното решение, отнасяща се до дейността на въззивната инстанция.
С оглед на казаното подадената М. Х. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 13.01.12г., постановено по гр.д.№ 7870/10г. на Софийския градски съд, ІVб въззивен състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: