2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 515/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 544
гр. София, 11.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 515 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от И. Й. П. срещу определение № 2226 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 1298/11 г. на Окръжен съд [населено място], с което е оставено в сила определение от 20.05.2011 г. по гр. д. № 1212/05 г. на Районен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответникът по касация Л. Р. Т. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Видно е от данните по делото, че с определение от 20.05.2011 г., на основание чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ първоинстанционният съд е осъдил И. П. да заплаща на Л. Т. по 238.42 лв. месечно за ползуване на допуснатия до делба апартамент, считано от влизане в сила на определението, до окончателно извършване на делбата. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че се касае за привременна мярка постановена по отношение на съделител който самостоятелно ползува делбения имот. Размерът на обезщетението бил съобразена с квотите на съсобственост. Намерил за неоснователни доводите на касатора че е осигурил достъп до имота, тъй като се отнасят за период от преди предявяване на иска.
Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението с което съдът се произнася по искане за заплащане на обезщетение по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ не попада в тези две категории, тъй като не прегражда развитието на исковия процес, нито дава разрешение на друг въпрос който прегражда развитието на процеса. В подкрепа на становището че определението не е преграждащо е и обстоятелството, че в чл. 282 ал. 3 ГПК /отм./ изрично е записано, че при промяна на обстоятелствата определението може да бъде изменено от съда който го е постановил. В този смисъл е и приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, че привременните мерки по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ подлежат на двуинстанционно разглеждане, а в случая този ред е изчерпан.
Предвид на изложеното ВКС жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. Й. П. срещу определение № 2226 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 1298/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: