О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр. София, 16.12. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4613/2019 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 115289/24.09.2019 г. на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, подадена чрез юрисконсулт Л. Г., срещу въззивно определение № 19720/21.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 10668/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна въззивна жалба срещу определение от 03.05.2019 г., постановено по гр.д. № 34418/2018 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав. С първоинстанционното определение е прието, че Софийски районен съд не е местно компетентен да разгледа предявения от М. А. Дервиш против Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет иск за установяване съществуването на вземане по неизпълнен договор за писмен и устен консекутивен превод, като производството по гр.д. № 34418/2018 г. е прекратено и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК е изпратено на Районен съд – Харманли по подсъдност.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че с разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК е регламентирано право на изборна местна подсъдност в полза на ищеца. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът не следи служебно, като същата се проверява единствено при отвод на ответната страна в срока за отговор на исковата молба – аргумент от чл. 119, ал. 3 ГПК. При липса на отвод от страна на Държавна агенция за бежанците в срока по чл. 131 ГПК, недопустимо е съдът служебно да се произнася относно наличието на тази процесуална предпоставка и на това основание да прекратява производството, като препраща делото към друг съд по подсъдност. Допълнително са изложени доводи за необоснованост в изводите на въззивен съд, който е приел, че предявеният иск касае правоотношение, възникнало в района на едно от местните поделения на Държавната агенция за бежанците, поради което служебно е приложил разпоредбата на чл. 108, ал. 2 и е потвърдил първоинстанционното определение.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и по ал. 2, предл. 3 ГПК по следните въпроси: 1/„ Дали местната подсъдност по иск срещу държавно учреждение може да бъде определена служебно от съда, независимо от избора на Ищеца и при липса на надлежно възражение от страна на ответника; както и на кого принадлежи правото на избор на местна подсъдност в хипотезата на искове, предявени срещу държавно учреждение; има ли разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК императивен характер; определя ли задължителна местна подсъдност?“; 2/ „Приложима ли е нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК в случаи, в които правоотношението не е възникнало в района на определено местно поделение на държавно учреждение, но изпълнението на възникналото правоотношение е осъществено в района на местно поделение; предполага ли нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК идентичност между местоизпълнение и място на възникване на правоотношението; как се определя местната подсъдност и може ли съдът служебно да определи местната подсъдност в случаите, в които местоизпълнението е различно от мястото на възникване на правоотношението; в хипотезата на чл. 108, ал. 2 ГПК по какви правила се определя мястото на възникване на правоотношението; може ли съдът служебно да преценява връзката на делото с местния клон/поделение без искане на някоя от страните“?
Ответната страна М. А. Дервиш не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
За да потвърди обжалваното пред него определение, въззивният съд е приел, че ищецът М. А. Дервиш е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД срещу Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет за установяване съществуването на вземане, представляващо дължимо възнаграждение за извършен писмен и устен консекутивен превод. Изложил е аргументи, с които е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя Държавна агенция за бежанците, че същият няма качеството на държавно учреждение по смисъла на чл. 108, ал. 2 ГПК. За да достигне до извод за приложимост на цитираната разпоредба, регламентираща особена местна подсъдност по искове срещу държавата и държавните учреждения, включително техни поделения и клонове, съдът е съобразил теоретичното понятие за „държавно учреждение“ и правната уредба на тези учреждения, обективирана в чл. 42, ал. 1 от Закона за публичните финанси, във връзка със Закона за държавния бюждет.
Предвид статута на ответната страна по иска и при съобразяване нормата на чл. 119, ал. 1 и ал. 3 ГПК в приложимата към датата на постановяване на първоинстанционното определение редакция /ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за приложението на чл. 119, ал. 3 ГПК. Същият се е мотивирал с актуалната редакция на разпоредбата, в която не се урежда право на избор за съда – да приложи или не правилата на специалната местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 ГПК в зависимост от поведението на ответника, а законодателно е уредено самостоятелно право на съда служебно да съобрази приложимата местна подсъдност по спора до приключване на първото по делото заседание.
При тези съображения и отчитайки като неотносими оплакванията на жалбоподателя във връзка с правосубектността на териториалните структури на Държавната агенция за бежанците и затрудненията при разглеждане на делото от Районен съд – Харманли, въззивният съд е достигнал до извод за правилност на първоинстанционното определение, поради което е оставил без уважение подадената частна жалба.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в редакцията на ДВ бр. 47 от 2009 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Съобразявайки задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и вземайки предвид решаващите правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС не установява предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос. Същият е привързан към оплакванията за неправилност на въззивното определение – касационно основание по чл. 288, т. 3 ГПК, поради което не обосновава общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите на касатора за невъзможност първоинстанционният съд служебно да следи за спазване на процесуалните правила, касаещи особената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 ГПК, са относими към старата редакция на чл. 119, ал. 3 ГПК /“Във всички други случаи извън тези по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба“ – редакция преди измененията от 2018 г./. Същите не са възприети от въззивния съд именно с оглед приложимия процесуален закон – чл. 119, ал. 3 ГПК в редакция след ЗИД на ГПК – ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г. Съгласно последното изменение на цитираната разпоредба „Възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.“ Следователно въззивният съд е съобразил действащите процесуални норми във връзка с особената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 ГПК и правилно е приел, че за тази подсъдност законодателят е предоставил самостоятелно право на съда служебно да следи и съобрази приложимата местна подсъдност по спора до приключване на първото по делото заседание.
Доколкото липсва обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, това е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване по първия въпрос, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Вторият формулиран въпрос е обусловил решаващия извод на съда, поради което е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се констатира обаче поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитието на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. За пълнота следва да се посочи, че нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална спрямо общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК и с оглед последните изменения в съдопроизводствения закон съдът служебно следи за нейното спазване до приключване на първото заседание по делото. Разпоредбите на чл. 108, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК са точни, ясни и изрични, поради което не се налага тълкуване на закона и разглеждането на поставения въпрос от касационната инстанция не би допринесло за промяна или осъвременяване на съдебната практика по тяхното приложение.
Върховният касационен съд намира, че релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение също не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в частната касационната жалба пороци може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
В обобщение, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19720/21.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 10668/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: