2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр. София, 17.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 457 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. И. против решение № 343/21.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 412/2016 г. от състав на Окръжен съд – Перник.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.132 СК е неоснователен и е отменил решението на първоинстанционния съд, като е постановил ново по съществото на спора, като е отхвърлил предявения иск.
Съдът е приел, че задължението за издръжка съставлява установено от закона задължение на родителя, лично и безвъзмездно, да доставя средства за съществуване на своите деца. Прието е, че това задължение е съществувало за жалбоподателката, като за определен период от време неговият размер не е бил определен по съдебен ред, но жалбоподателката е изпълнявала своите задължения за финансово осигуряване на своите деца. С влизането в сила на съдебно решение, постановено по гр.дело № 711/2013год. по описа на Р., размерът на задължението й за издръжка вече е бил определен, като е прието, че ответницата не е изпълнявала това свое задължение в размерите и начина, разписани в съдебното решение. Прието е, , че в случая макар и да има неизпълнение на съдебно решение за плащане на издръжка, което да е основание дори и за ангажиране наказателната отговорност на жалбоподателката, то същата не е в неизпълнение на разписаното й в СК задължение за даване на издръжка на своите малолетни деца, неизпълнението на което задължение се санкционира с предвиденото в чл.132 от СК лишаване от родителски права, тъй като за период от време тя е заплащала същата. Дори и да се приеме, че с неплащането на съдебно присъдената издръжка , в определения от съда размер и по определения от съда начин, то това не е достатъчно за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаването й от родителски права. Съдът е приел, че освен недаване на издръжка, лишаването от родителски права предпоставя и установено трайно неполагане на грижи за децата, каквото и както се посочи по-горе в случая не е налице. Превеждането на суми за покриване на нуждите на двете деца от страна на жалбоподателката, дори и да не се приеме като действие по изпълнение на задължението й за даване на издръжка, то следва да се разглежда като проява на родителска грижа и този факт не може да бъде пренебрегнат, е възприел въззивният съд. Лишаването от родителски права е крайна мярка и санкция за пълно и трайно неизпълнение на родителските задължения, каквото в случая не е налице, като в тази насока съдът е приел, че жалбоподателката не се е дезинтересирала от децата си и това е видно и от обстоятелството, че същата е предявила иск по чл.127 от СК, като е поискала да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете й деца.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се съдържат оплаквания по съществото на спора, като се твърди, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по спора, касаещи основателността на предявения иск. Съдържат се и оплаквания за неправилност на решението, поради неговата необоснованост. В изложението не се сочи конкретен правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, при наличието на коя да е от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Оплакванията относно необоснованост на съдебното решение не са относими към производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността, като порок на съдебното решение, не е сред касационните основания по чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, а нейното евентуално наличие следва да се преценява при разглеждането на спора по касационната жалба по същество, в което производство е допустимо да се извършва проверка на фактите по спора. Липсата на посочен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 343/21.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 412/2016 г. от състав на Окръжен съд – Перник.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.