4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 544
С., 20.06. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 580/2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Целодневна детска градина № 24 „Детско градче” [населено място] чрез пълномощник адв. И. Т. против въззивно решение № 1551 от 05.12.2016г. по в. гр. дело № 2085/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3427 от 30.09.2016г. по гр. дело № 8310/2016г. на Варненски районен съд и вместо това е признато за незаконно и отменено уволнението на Л. Н. Н. извършено със Заповед № 336 от 14.06.2016г. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „работник ремонт и поддръжка”.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд са разрешени правните въпроси – неизпълнението на основно трудово задължение съгласно длъжностната характеристика, което по същество има първостепенен характер, представлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ и длъжен ли е съдът да изложи мотиви за всеки един от трите критерия регламентирани в чл. 189, ал. 1 КТ, съответно представлява ли нарушение мотивирането на решението само въз основа на първия критерии (тежестта на нарушението) без разглеждане на другите два, както и какво е тяхното съдържание – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Л. Н. Н., чрез пълномощник адв. Ю. Г. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображение в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок е редовна.
Жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за приложението на чл. 189, ал. 1 КТ относно критериите, от които следва да се ръководи работодателят, като субект на дисциплинарна власт, при избора на дисциплинарно наказание. Въпросът е включен в предмета на делото, има отношение към решаващите правни изводи на съда за изхода на делото, но не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ.
Съдебната практика представена от жалбоподателя приема, че преценката на критерия – тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства имащи отношение към извършеното нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по -високо доверие, респ. доколко са свързани с по – висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението – решения по гр. дело № 5348/2014г., трето г. о., ВКС,; гр. дело № 1417/2011г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 1040/2009г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд не се отклонил от посочената съдебна практика.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя за виновно неизпълнение на трудовите задължения предвидени в чл. 126, ал. 1, т. 9 КТ – да бъде лоялен към работодателя; за допуснато нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложена работа и по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения предвидени в длъжностната характеристика, затова че на 05.05.2016г. ищецът отказал подмяна на връзките на батерията в разливочната и крана на мивката в кабинета на медицинските сестри с нови, които да закупи, като държал груб, непремерен тон на публично място – входен коридор на административния блок и стълбищното пространство към разливочната.
Съобразно с цитираната съдебна практика, при преценката за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, въззивният съд се е ръководил от характера на изпълняваната работа – дали на работника са възложени трудови функции по управление и контрол при изпълнение на работата, сочещи на оказано от работодателя по – високо доверие, свързани с по-висока степен на отговорност; от значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпването на неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя; от обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението, т. е. съдът е подложил на преценка всички критерии предвидени в чл. 189, ал. 1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание отнесени към конкретно установените по делото факти, след което е достигнал до извода, че същото се явява несъразмерно тежко. Обсъдено е поведението на уволнения, неговата личност, отношението към извършеното нарушение, липсата на извършени други дисциплинарни нарушения от постъпването му при този работодател, обстоятелствата при които не е изпълнено нареждането на работодателя – преди приключване на работното му време, преценено от ищеца като недостатъчно за цялостно изпълнение на възложената работа, потвърдено от факта, че фактически изпълнението не е било извършено в деня на нарушението, за което е наложено наказанието, а след празниците, както и че от неизпълнението не са настъпили вредни последици за работодателя. Отчетено е, че разговорът между ищеца и директорката на детското заведение е воден на висок тон и от двете страни, но между тях не са разменяни обиди и поведението на ищеца е преценено от съда, че не покрива характеристиките на чл. 126, т. 9 КТ – да бъде лоялен към работодателя, да не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието, като основание за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че нарушението е извършено, но отказът да се изпълни разпореждането и обстоятелствата мотивирали този отказ, както и липсата на настъпили вредни последици за ответника не могат да се определят като злоупотреба с доверие и възползване от служебното положение с цел да се набави имотна облага, респ. да се компрометира работодателя пред трети лица, според приложената от работодателя разпоредба спрямо наказаното лице, като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
От изложеното е видно, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Решението е мотивирано, въззивният съд е изготвил собствени мотиви съдържащи самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, извел е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, съобразно изискванията на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК и ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по касацията съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1551 от 05.12.2016г. по в. гр. дело № 2085/2016г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Целодневна детска градина № 24 „Детско градче” [населено място] да заплати на Л. Н. Н. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ