Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
c1133_17_opr_288_partage_II_comptes_amelior_61(2)zzd
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 21.11. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.09.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1133 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на З. М. С., Б. З. Ш. и Б. З. С. срещу въззивно решение № 172 от 27.12.2016 г. по гр.д. № 191 /2016 г. на Кърджалийския окръжен съд, г.о., постановено във фаза по извършване на делбата, в частта по претенциите по сметки, с което е потвърдено първоинстанционно решение в следните части:
1) с която е уважен иск на М. А. Т. срещу З. М. С. с правно основание чл.12,ал.2 ЗН за сумата 328.96 лева;
2) с която е уважен иск на М. А. Т. срещу З. М. С. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за сумата 888.09 лева;
3) с която е отхвърлен иск на З. М. С. срещу М. А. Т. за заплащане на подобрения за разликата над 8 264.11 до 16 460 лева.
Жалбоподателите твърдят, че в обжалваните части решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна М. А. Т. не е подал отговор на въззивната жалба.
Касационните жалби от Б. З. Ш. и Б. З. С. са недопустими, тъй като те не са страни по облигационните искове, срещу решението по които е подадена касационната жалба и нямат правен интерес да обжалват тези части от въззивното решение, те не са и съделители, тъй като делбата е допусната само между М. А. Т. с дял от 27 /30 ид.ч. и З. М. С. с дял от 3 /30 ид.ч. В тази част производството следва да бъде прекратено.Въззивният съд не се е произнесъл с решението си по отношение на тези лица, поради което няма съмнение за недопустимост на решението му.
Касационната жалба от З. М. С. е недопустима в частта по иска с правно основание чл.12,ал.2 ЗН, който е с цена 984 лева и в частта по иска с правно основание чл.31,ал.2 ЗС, който е с цена 3 000 лева. Тези искове са облигационни, за парични вземания, и цената им се определя съгласно чл.69,ял.1,т.1 ГПК – в размер на търсената сума. Съгласно чл.280,ал.3 (предишна ал.2 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) в тези части въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и съгласно чл.286,ал.1,т.1 ГПК жалбата следва да бъде върната.
Касационната жалба е допустима единствено в частта по иска на З. С. срещу М. Т. за заплащане на подобрения за разликата над 8 264.11 до 16 460 лева, тъй като по този иск не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
По този иск и по доводите за неправилност въззивният съд е приел следното: от доказателствата по делото може да се направил извод, че З. С. е извършил подобренията в общия имот без да промени намерението, с което държи частите на останалите съсобственици и без съгласие на последните, поради което съгласно приетото с ТР 85 /1968 г. на ОСГК на ВС отношенията между него и и останалите съсобственици следва да се уредят според правилата на водене на чужда работа без пълномощие, като му се присъди обезщетение в размер на по-малката сума измежду направените разноски и увеличената стойност на имота, тъй като подобренията са извършени и в собствен интерес – чл.61,ал.2 ЗЗД.
Съгласно заключението на единичната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) стойността на извършените от С. строително-монтажни работи е 18 605.67 лева, а според заключението на тричленната СТЕ стойността на подобренията е 16 460 лева, но това се отнася до стойността на направените разноски за извършване на подобренията, а със същите съгласно заключението на единичната СТЕ имотът е увеличил стойността си с 9 182.36 лева. Именно това е и относимата в случая сума, съгласно разпоредбата на чл.61,ал.2 ЗЗД, която безспорно се явява по-малката сума, отколкото направените разноски и по двете заключения.
От тази сума М. Т. дължи на подобрителя З. С. такава част, която съответства на притежаваната от него идеална част, а не съответстваща на притежаваната от подобрителя идеална част. Или за 27 /30 ид.ч. М. Т. дължи на З. С. 8 264.11 лева.
Настоящият състав намира, че към изложеното за мотивите следва да се добави, че видно от заключението на тричленната СТЕ (л.144 и л.168 в част рекапитулация) увеличената стойност на имота в резултат извършения от З. С. ремонт е изчислен като пазарната стойност на подобренията в размер на 16 460 лева, обяснено е (и л.168, част рекапитулация), че тази сума е формирана от сбора на стойността на извършените от З. С. ремонти – 18 290.37 лева, намалена с коригиращ коефициент за изпълнение по стопански начин – Кк =0.9.
Заключенията на единичната и тричленната СТЕ са приети от първоинстанционния съд, оспорено е само първото. Във въззивната жалба не се съдържат доводи, че тричленната експертиза не следва да се кредитира, нито доводи, че заключението не е достатъчно пълно и ясно, нито че е необосновано или неправилно, нито се съдържат доказателствени искания.
Във връзка с довода, че въззивният съд не е присъдил пълния размер на увеличената в резултата на извършените от З. С. строително-монтажни работи (СМР) стойност на имота, са изведени правни въпроси, които се свеждат до това дали съдът следва да разграничи кои претенции представляват необходими разноски и кои полезни разноски (подобрения), как следва да бъде определена сумата, с която се е увеличила стойността на имота – като разлика в стойностите – преди или след (с или без) подобренията или по друг начин; при условие, че назначената експертиза не е определила правилно сумата, следвало ли е съдът да и укаже как да установи увеличената стойност на имота, дали съдът е следвало да кредитира оспореното заключение на единичната СТЕ, или приетото без оспорване заключение на тричленната; в случай, дали когато съдът препрати към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК, следва да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди защитната теза на жалбоподателя.
Видно от изложеното по-горе за мотивите на въззивния съд, той е присъдил обезщетение за подобрения съответно на дела на ответника по иска от увеличената стойност на имота, поради което първата част от въпросите (материалноправните) не са обусловили извода за размера на уважената и на отхвърлената част от иска.
Въпросите, които се основават на твърдения за липса на самостоятелни мотиви на въззивния съд по доводите във въззивната жалба, също не са обуславящи за извода на въззивния съд за какъв размер да уважи иска за подобрения, видно от изложеното по-горе, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по доводите за неправилност на първоинстанционното решение.
Както беше посочено по-горе заключенията на единичната и тричленната СТЕ са приети от първоинстанционния съд, оспорено е само първото, във въззивната жалба не се съдържат доводи, че заключението на тричленната експертиза не следва да се кредитира, нито доводи, че не е достатъчно пълно и ясно, нито че е необосновано или неправилно, нито се съдържат доказателствени искания.
По въпросите, свързани с процесуалните действия на съда по преценка на заключенията на вещите лица:
Въпросът дали съдът следва да кредитира заключението на единична или на тричленна СТЕ (които са дали заключение по един и същи въпрос) е фактически и може да бъде разрешен по различен начин във всеки отделен случай (по различните дела), а не правен, доколкото в процесуалния закон (ГПК) не се съдържа разпоредба, която да обвързва съда да кредитира едното от двете заключения. За пълнота следва да се отбележи, че въззивният съд в съответствие с установената практика по чл.202 ГПК и чл.157,ал.3 от ГПК от 1952 г. (отм.) е изложил мотиви защо възприема едно от двете заключения и защо не възприема другото. Не са правни, а фактически и производните на първия въпрос въпроси, свързани с конкретно определените от вещите лица суми.
Въпросът при условие, че назначената от съда експертиза не е определила правилно процесната сума, следва ли съдът да укаже на вещите лица да установят увеличената стойност на имота, не е обуславящ, доколкото съдът е приел, че единичната СТЕ е определила правилно сумата и при липсата на доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с допускането и приемането на СТЕ и липсата на доказателствени искания във въззивната жалба.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по касационните жалби на Б. З. Ш. и Б. З. С. срещу въззивно решение № 172 от 27.12.2016 г. по гр.д. № 191 /2016 г. на Кърджалийския окръжен съд, г.о..
Връща касационната жалба на З. М. С. срещу частите от въззивното решение № 172 от 27.12.2016 г. по гр.д. № 191 /2016 г. на Кърджалийския окръжен съд, г.о., в които съдът се е произнесъл по искове на М. А. Т. срещу З. М. С. с правно основание чл.12,ал.2 ЗН с цена 984 лева и с правно основание чл.31,ал.2 ЗС с цена 3 000 лева.
В тази част определението на съда може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 172 от 27.12.2016 г. по гр.д. № 191 /2016 г. на Кърджалийския окръжен съд, г.о., в частта по иска на З. М. С. срещу М. А. Т. с правно основание чл.61,ал.2 ЗЗД и в частта за разноските.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.