1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр.София, 21.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1848 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. А., чрез адв. А. И., срещу въззивно решение от 17.12.2014г. постановено по възз.гр.д.№ 639/2014г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение №369/23.07.2014г. по гр.д.416/2013г. на РС – гр. Кюстендил в атакуваната му част, с която са уважени искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.2-ро ЗЗД и чл.124 ал.1 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението на касатора са формулирани следните въпроси: 1/„Достатъчна ли е нотариалната форма на пълномощно за сделка с недвижим имот, при действието на отменената редакция на чл.37 ЗЗД”; 2/„Допустимо ли е съдът да указва на ищеца към кого да насочи иска си”. По тези въпроси се твърди противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение №58/19.06.2014г. по т.д. №1009/2013г. на ВКС, II т.о.
Ответните страни по жалбата – А. А. и Й. А.- поддържат становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата.
Ответницата С. Г. Г., действаща чрез законния си представител и нейна майка С. Р., представлявана от адв. И. Д., в писмен отговор поддържа становище, че касационната жалба е основателна.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че договорът за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **/01.10.200*г., е нищожен поради липса на съгласие /воля/ на упълномощителя – дарител П. А. Н. да надари ответницата С. Г.. Посочено е, че пълномощникът С. Р. се е легитимирала с общо /генерално/ пълномощно, без в него да е посочен конкретният имот, с който ще се извършва разпореждане и лицето, което се надарява – т.е. липсват съществените елементи на договора, поради което сделката е нищожна като сключена без представляваният да е изразил воля за подобно разпореждане. В тази връзка е посочено, че доколкото пълномощното на С. Р. е отговаряло на изискванията за форма, предвидени с действалата по време на съставянето му норма на чл.37 ЗЗД /редакция до изменението с ДВ бр.59/2007г./ – писмена, с нотариална заверка на подписа, то съдържанието му не е установявало волята на упълномощителя за конкретната сделка, респ. наличието на представителна власт на пълномощника му за извършеното действие. С оглед на това е прието, че договорът за дарение е нищожен, поради липса на съгласие на дарителя, т.е. не е породил вещно-прехвърлителен ефект, надарената не е станала собственик на недвижимия имот, съответно и последващата сделка – договорът за продажба на същия имот, по която тя е била прехвърлител, не е породил желаното правно действие. В резултат – купувачът С. А. не е придобил права, които да може да противопостави на действителния собственик – ищеца П. А. Н. /заместен в процеса от наследниците си по закон – А. А. и Й. А. – синове/, по предявения установителен иск за собственост.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поставените в изложението въпроси са правно ирелевантни и не могат да обосноват селектирането на касационната жалба. По първия въпрос – достатъчна ли е писмената форма с нотариална заверка на подписа на пълномощно за сделка с недвижим имот, при действието на отменената редакция на чл.37 ЗЗД – въззивният съд е изградил изводите си в съответствие с приложимата по време материалноправна норма. Изрично в мотивите му е посочено, че с оглед времето на съставяне на пълномощното е действала старата редакция на нормата на чл.37 ЗЗД, която е предвиждала като изискване писмена форма с нотариална заверка на подписа за сключване на сделки, за които законът предвижда нотариална форма за сключването им. В този смисъл, поставеният от касатора въпрос не е тълкуван от съда по различен начин, още по-малко в противоречие със задължителната съдебна практика. Правнорелевантният въпрос би бил – какво е задължително необходимото съдържание на пълномощно, за да е налице валидно упълномощаване с имущество на упълномощителя, но такъв проблем не е формулиран от касатора, нито може да се изведе от съдържанието на изложението или касационната жалба.
Вторият въпрос – „допустимо ли е съдът да указва на ищеца към кого да насочи иска си” – също няма претендираното от касатора значение. Отговорът на въпроса касае надлежното упражняване на процесуални права от страната, за които съдът следи и служебно. Извън това, евентуално допуснати от съда процесуални нарушения, биха могли да са предмет на разглеждане в производството по чл.290 и сл. ГПК, но само след допуснато касационно обжалване, условия за които в случая не са налице.
Както неведнъж е разяснявано, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.12.2014г., постановено по възз.гр.д.№ 639/2014г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.