3
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 198/2016 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.544
гр.София, 27.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
ч. търговско дело под № 198/2016 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийския апелативен съд, ГО, постановено на 12 октомври 2015 год. по ч.гр.дело № 3937/2015 год., с което е отменено определение на СГС, І ГО, 6 състав, по допускане обезпечение на бъдещи искове чрез налагане обезпечителна мярка спиране на изпълнително дело № 20158580400969 на ЧСИ У. Д. при внасяне на парична гаранция 35 912 лева и е допуснато обезпечение на същите бъдещи отрицателни установителни искове, предявими от [фирма] срещу [фирма] чрез налагане на същата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.дело № 20158580400969 на ЧСИ У. Д., но при внасяне на по-голяма парична гаранция – 127 000 лева. В частната касационна жалба на [фирма] се претендира отмяна на определението само в частта за гаранцията в увеличения и? размер 91 088 лева и допускане на обезпечението при вече внесената гаранция в първоначално определения и? от СГС размер – 35 912 лева. В изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК във вр.чл.396, ал.2, изр.3 ГПК приложното му поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по отношение на определения за значим за изхода на спора въпрос относно критериите за определяне на дължимата гаранция в обезпечителното производство.
В отговора на частната касационна жалба [фирма] изразява становище за недопустимост на същата поради обстоятелството, че се обжалва единствено размерът на гаранцията, от която е обусловено обезпечението на бъдещите искове.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, при преценка на допустимостта на частната жалба съобрази следното:
Определенията в обезпечителното производство поначало подлежат на двуинстанционно разглеждане. По отношение определенията на въззивния съд законодателят е предвидил касационно обжалване само в една хипотеза – когато обезпечението е допуснато от въззивната инстанция след отмяна на определение, с което първоинстанционния съд е отказал обезпечителна защита. Не подлежи на касационен контрол определение на въззивния съд, с което се изменя само размерът на гаранцията, от която е обусловено вече допуснато обезпечение. Това следва от разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, съгласно която определението на въззивния съд подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС само ако за първи път обезпечението е допуснато от въззивния съд.
По изложените съображения частната жалба на [фирма] се явява процесуално недопустима.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] с вх.№ 13952/27 октомври 2015 год. като НЕДОПУСТИМА.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг троен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ