ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 544
София, 29.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в
закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.№ 1550 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. В. Д. срещу Решение № 525 от 06.03.2018 год. по т.д.№ 3800/17 год. на Софийския апелативен съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на А. Д. срещу Решение № 921 от 16.05.2017 год. по т.д.№ 6561/2016 год. на Софийския градски съд в частта с която е бил уважен искът на „УниКредит Булбанк“АД срещу А. Д. за установяване по реда на чл.422 ГПК на дължимостта при условията на солидарност е „Адибилд“ЕООД на сумата 46800 евро неиздължена главница по договор за кредит; 3126.11 евро възнаградителна лихва по т.4.1 от договора; 10425.93 евро възнаградителна лихва по чл.4.2 от договора и 5322.811 евро неустойка за забавено изпълнение. В частта с която е била ангажирана отговорността на „Адибилд“ЕООД, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Предмет на иска е установяване съществуването на задължения, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит, сключен на 16.09.2010 год. и изменен и допълнен с три анекса, съответно от 12.09.2011 год., 28.09.2011 год. и от 27.10.2011 год. Кредитополучател по договора е „Адибилд“ЕООД, а А. Д. е встъпил като съдлъжник по реда на чл. 101 ЗЗД, подписвайки договора и всички анекси, вкл. последния с който дългът е преструктуриран и крайният срок за погасяване на задължението е определен на 15.08.2013 год. Поради липса погасяване, по реда и на основание чл.417 т.2 ГПК, въз основа на заявление от 23.07.2015г. в полза на кредитора „.УниКредит Булбанк“АД е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя „Адибилд“ЕООД и А. Д.. Предвид депозирано възражение по чл.414 ал.1 ГПК, на 19.08.2016 год. „УниКредит Булбанк“АД е предявил правата си по реда на чл.422 ал.1 ГПК.
Ответниците ,,Адибилд“ЕООД и А. Д. са оспорили исковете, позовавайки се на изтекла погасителна давност, чиято начална дата са счели, че следва да бъде от момента в който са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Първоинстанционният съд е приел, че главното и акцесорните задължения са в посочените по-горе размери. Счел е, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото искът не се основава на настъпила предсрочна изискуемост. Претенцията на банката се основава на изтекъл окончателен срок за издължаване, съгласно последния анекс, чрез който дългът е бил преструктуриран. Въззивният съд е потвърдил решението на СГС, приемайки за неоснователна тезата на А. Д., бланкетно посочена във въззивната жалба за изтекла погасителна давност към датата на заявлението в заповедното производство.
В изложението по чл.284 ал.З т. 1 ГПК на А. Д. се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Конкретен правен въпрос, съобразен с критериите по т.1 на TP № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, но от съдържанието на изложението може да се изведе въпроса дали погасителната давност по отношение главницата на договор за банков кредит е 3-годишна или 5-годишна. Тезата на касатора е, че погасителната давност е 3-годишна с оглед на това, че се касаело за периодични плащания – чл.111 б.“в“ ЗЗД. Сочи се противоречие с TP № 3/2012 год. на ОСГТК на ВКС; Решение № 206 от 30.12.2011 год. по т.д.№ 1055/2010 год. на II т.о.; Решение № 62/2010 год. по т.д.№ 543/2009 год. на II т.о. е Решение № 261/2011 год. по гр.д.№ 795/2010 год. на IV г.о. на ВКС.
Чрез депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „УниКредит Булбанк“АД изразява становище за липса на основание за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, искът за установяване дължимостта на вземанията се основава не на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а на изтичането на срока за който е бил отпуснат. Първоначално договорът е бил сключен за банков револвиращ кредит за оборотни средства. С последният по време анекс (27.10.2011 год.) страните са изменили вида на договора, като същият е трансформиран в стандартен оборотен кредит със специален погасителен план с краен срок на издължаване 15.09.2013 год. Постигнато е съгласие, че размерът на дълга възлиза на 48000 лв. и за погасяването му е предвиден гратисен период от датата на анекса и до 25.09.2012 год. За периода 25.10.2012 – 25.07.2013 год. погасителните вноски са десет, всяка от по 600 лв., а окончателната вноска е 42000 лв., платима на датата 15.08.2013 год. Както вече беше посочено, крайният срок за издължаване на главницата е 15.09.2013 год. Падежът на лихвата е 25-то число от месеца. Няма спор, че дългът не е бил погасен на датата на падежа, поради което на 23.07.2015 год. „УниКредит Булбанк“АД е сезирал заповедния съд с искането за издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Въпросът за срока на погасителната давност (3 или 5-годишен) няма качеството на обуславящ съществото на спора, предвид обстоятелството, че заявлението за иницииране на заповедното производство е депозирано по-малко от 3 години от датата на падежа на задължението, а и по-малко от 3 години от датата и на най-старата погасителна вноска. Както неколкократно бе посочено, релевантни са датите на падежа на задълженията по преструктурирания съгласно последния анекс дълг на А. Д. към „УниКредит Булбанк“АД.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 525 от 06.03.2018 год. по т.д.№ 3800/17 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1
ЧЛЕНОВЕ: