О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София,29.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 721 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Д. Т. чрез адв. П. К. срещу решение № 2776/27.11.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 14 състав по гр.д. № 4142/2018 г. С решението на САС е отменено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 9509/2017 г. в осъдителната му част по иска на Т. Т. срещу „Дженерали Застраховане“ за разликата над 18000 лв. до 30000 лв. със съответните разноски и е постановено друго, отхвърлящо иска за отменения размер. Решението на СГС в останалата обжалвана част е потвърдено, като са присъдени съответните разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. В изложението си твърди, че с обжалваното решение съдът неправилно е приложил материалния закон и се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди. По този въпрос се излагат множество подвъпроси за критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение, длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии, реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки, както и да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, формиращи съдържанието на понятието справедливост. Формулират се и въпроси за задълженията на съда за обсъждане на относимите факти и обстоятелства при изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г., съобразяване с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ и много други, с които се мотивира наличие на хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Дженерали Застраховане“ АД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД от Т. Д. Т. срещу „Дженерали Застраховане“ АД за сумата 50000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане при ПТП, настъпило на 25.12.2015 г. Ищцата твърди, че процесното ПТП е настъпило в [населено място] между управляваното от нея МПС и управляваното от М. М. МПС, като вината на М. за същото е установена в наказателно производство по н.о.х.д. № 793/2016 г. на Районен съд Сливен. С постановената присъда водачът на увреждащото МПС М. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. От данните по наказателното дело и изслушаната СТЕ е установено, че причините за настъпилото ПТП между двете МПС-та са действията на водача М., който се движел по път без предимство, като достигнал до кръстовището, на което е поставен пътен знак Б-2 „спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“, но М. не спрял и не пропуснал движещото се в този момент по пътя с предимство МПС, управлявано от ищцата, при което настъпило и ПТП, при което пострадала ищцата, управляваща своето МПС. При ПТП-то ищцата е получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната раменна кост. Ищцата е лекувана консервативно, като е провела домашно амбулаторно лечение, поставена е обездвижваща превръзка „дезо“ на горния крайник, оздравителния процес е продължил около 2 месеца, състоянието на ищцата е стабилизирано, като остатъчно явление може да се приеме ограничението на движението на дясната раменна става с 15%. В момента пострадалата може да се самообслужва с десния горен крайник, което не можела да прави, когато била шинирана и траел оздравителния процес. По така предявения иск СГС е присъдил обезщетение в размер на 30000 лв. и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. По жалби на двете страни САС е намалил присъденото обезщетение на 18000 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част. САС е съобразил установеното физическо увреждане на ищцата, сега касатор от заключението на СМЕ, че лечебният и възстановителен период е продължил само около 2 месеца след процесното ПТП, че ищцата е лекувана консервативно чрез поставена обездвижваща превръзка „дезо“, без оперативно лечение и усложнения. Съобразен е ползваният болничен отпуск, продължил около два месеца и настоящото стабилизирано състояние на ищцата, както и остатъчното явление ограничението на движението на дясната раменна става с 15%. САС е съобразил възможността за ищцата да се самообслужва, липсата на данни за настъпили последващи усложнения в състоянието й, както и прогнозата за спорадични болки в бъдеще при физическо натоварване и промяна на времето. С оглед на тези обстоятелства, както и претърпените неудобства и дискомфорт от ищцата през възстановителния период, когато е имала нужда от чужда помощ /показания на св. Т./, САС е преценил, че обезщетението за неимуществени вреди в присъдения от СГС размер от 30000 лв. за настъпилото през 2015 г. ПТП е завишено и следва да бъде намалено до 18000 лв.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съобразно тези указания само въпросът за приложението на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и критериите за прилагане на този принцип е във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция, сочен в изложението – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Останалите подвъпроси не покриват общото основание за достъп до касация, макар и да са във връзка с размера на обезщетението, тъй като в голямата си част са хипотетично поставени, необсъждани в този им вид от САС, касаят обсъждане на доказателства и правилността на обжалваното решение. С нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил в този случай съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост, именно защото за определяне и възмездяване на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерий. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Такива са и дадените с т.11 на ППВС № 4/1968 г. указания, на които се позовава касаторът в изложението си и с които САС се е съобразил. Както се посочи по-горе САС е съобразил и характера на увреждането, и проведеното лечение, възстановителния период за ищцата, претърпените неудобства и дискомфорт, последвалото стабилизирано състояние на ищцата, както и остатъчното явление ограничението на движението на дясната раменна става с 15%., размера на ползвания болничен отпуск около 2 месеца, липса на данни за последващи усложнения в състоянието на ищцата и прогнозата за наличие на спорадични болки от ревматоиден тип за в бъдеще при промяна на времето и при физическо натоварване. Съобразени са и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпилото ПТП през 2015 г., поради което няма основание да се приеме, че приложените решения по обективно неидентични казуси за определени обезщетения за други увреждания, при друг възстановителен период и бъдещи последици обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Няма данни, сочещи на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито на очевидна неправилност. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто по настоящото дело не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2776/27.11.2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав по гр.д. № 4142/2018 г.
ОСЪЖДА Т. Д. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата 200 /двеста/ лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.