Определение №544 от 3.10.2017 по ч.пр. дело №2015/2015 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 544
гр. София, 03.10.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2015/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], определение № 1701 от 23.05.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1810/2017 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С посоченото определение е потвърдено определение от 07.02.2017 г. по т. д. № 7407/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на [фирма] за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплаквания, че съдът необосновано и незаконосъобразно е приел за редовно извършеното по реда на чл.50, ал.2 ГПК връчване на исковата молба и като последица от това е отрекъл наличието на предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за подаване на отговор. Излага доводи, че неправилно е преценено значението на изходящото от трето лице изявление за напускане на вписания в търговския регистър адрес на управление, станало причина за пропускане на срока за отговор и за прилагане на разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдение, че с въззивното определение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в решение № 279/24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., и в определение № 340/16.07.2012 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на ВКС, І г. о., по следните значими за изхода на делото въпроси : „1. Достатъчна предпоставка за прилагане на фикцията по реда на чл.50, ал.2 ГПК ли е изявлението на трето спрямо дружеството – адресат лице; 2. Съставлява ли твърдението на трето лице за сменен адрес на търговеца „особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по частната касационна жалба [фирма] (в несъстоятелност) – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма] за възстановяване на срока за отговор на подадената от [фирма] (в несъстоятелност) искова молба по т. д. № 7407/2016 г., Софийски апелативен съд е приел, че частният жалбоподател не е заявил и доказал наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които не е могъл да преодолее и които са довели до пропускане на уредения в процесуалния закон преклузивен срок за депозиране на отговор на исковата молба. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че обстоятелството, с което ответникът – частен жалбоподател е аргументирал искането си за възстановяване на срока – че представляващият [фирма] посещава адреса на управление на дружеството само един път седмично, за да получава съдебни книжа, поради което не е получил конкретното съобщение с приложена искова молба и указание относно възможността за подаване на отговор, не съставлява особено непредвидено обстоятелство от кръга на визираните в чл.64, ал.2 ГПК. Изразил е становище, че осигуряването от страна на търговеца на възможност за връчване и получаване на съдебни книжа е въпрос на конкретна организация на дейността на търговеца и пропуските в нея не може да бъде основание за прилагане на чл.64, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания въззивен акт да е разрешен правен въпрос, който е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за делото правен въпрос и обосноваването на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни изисквания е задължение на касатора; Върховният касационен съд може само да уточни и конкретизира непрецизно поставения от касатора въпрос, но не разполага с правомощия служебно да го извежда и формулира въз основа на твърдените в жалбата и в изложението обстоятелства.
Въпросите, с които частният жалбоподател е обосновал общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, не отговарят на изискването да са от значение за изхода на делото, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи за неоснователност на искането по чл.64, ал.2 ГПК. За да отрече наличието на основание за възстановяване на срока, съдът е приел, че молителят нито е заявил, нито е доказал обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като „особени непредвидени” по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Съдът не се е произнасял дали изявлението на трето лице за сменен адрес на търговеца – адресат е достатъчно за прилагане на фикцията по чл.50, ал.2 ГПК и дали съставлява „особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, а е мотивирал преценката си за неоснователност на искането за възстановяване на срок с липсата на надлежно въведени и доказани твърдения, относими към фактическия състав на чл.64, ал.2 ГПК. Предпоставките за прилагане на фикцията по чл.50, ал.2 ГПК са от значение за редовността на осъщественото от първата инстанция връчване на исковата молба, която не е била предмет на проверка от въззивния съд в производството по чл.64, ал.2 ГПК. Несъответствието на поставените от жалбоподателя въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Касационно обжалване на въззивното определение не може да се допусне и поради недоказаност на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, на която се е позовал частният жалбоподател. Посоченото в изложението решение № 279/24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., е постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос дали за прилагането на фикцията по чл.50, ал.2 ГПК е необходимо длъжностното лице – връчител да е посочило в съобщението източника на информацията и начина на събирането или е достатъчно единствено да е отбелязано, че страната е напуснала адреса или е освободила офиса. Въпросът за приложението на чл.50, ал.2 ГПК е неотносим към преценката за наличие или отсъствие на основанието по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок, поради което задължителната практика в цитираното решение е неотносима и не доказва допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С определение № 340/16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на ВКС, І г. о., е даден отговор по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК на въпроса представлява ли внезапното заболяване на процесуалния представител на страната в последния ден на срока за обжалване основание по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на жалба. В разглеждания случай жалбоподателят не е релевирал като причина за пропускане на срока за отговор на исковата молба внезапно заболяване на процесуалния си представител в последния ден на срока, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение по ч. гр. д. № 1810/2017 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1701 от 23.05.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1810/2017 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top