О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 544 ,
гр.София , 03.07.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 185/2011 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Н. Н. М. и В. Б. М. са подали касационна жалба срещу решение от 11.10.2010 г. по гр.д. № 143 по описа на Окръжен съд, [населено място] , граждански състав за 2010 г. , с което е обезсилено решение от 22.02.2008 г. на Ломския районен съд по гр.д. № 728 от 2007 г. и касаторите са осъдени да възстановят собствеността и предадат владението на Е. И. К. на тридесет кв.м., застроени с метален гараж , в северозападната част на дворното си място , находящо се в [населено място], [улица] , съставляващи част от У. … -….. , кв…. по плана на [населено място]. В касационната жалба навеждат оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК като основно подържат, че са изградили металният гараж в спорният терен със съгласие на ищцата и нейния брат и са го владяли от 1982 г. до сега за себе си. Посочват, че строежа е търпим и че от 1990 г. когато е отменен чл.29 ЗСГ до 2000 г. са придобили както правото на строеж така и самият гараж , изграден върху чужда земя.
Изложението на Н. Н. М. и В. Б. М. е представено допълнително към жалбата и в него касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса възможно ли е да се придобие по давност ограничено вещно право и в конкретност правото на строеж . Цитират практика на ВС и прилагат решения.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Н. Н. М. и В. Б. М. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Монтанския окръжен съд е обезсилил решение от 22.02.2008 г. на Ломския районен съд по гр.д. № 728 от 2007 г. и със същото решение Н. Н. М. и В. Б. М. са осъдени да възстановят собствеността и предадат владението на Е. И. К. на тридесет кв.м. застроени с метален гараж на бетонов постамент , в северозападната част на дворното си място , находящо се в гр. лом, [улица] , съставляващи част от У…… -….. , кв…… по плана на [населено място]. В касираният акт е посочено, че ищцата Е. И. К., ведно със своя брат С. М. са съсобственици на дворното място по наследство от своите родители Л. Е. К. и И. М. К. . През 1992 г. само Л. Е. К.- майка на ищцата е учредила в полза на Н. Н. М. с н.а. № …., т….., н.д. №…. от ….. право на строеж за гараж, който вече е бил изграден. М. е счел, че този договор е нищожен поради липса на предмет. Не е зачел и направеното възражение за придобиването на гаража по давност защото е намерил, че липсват доказателства за упражнявана фактическа власт, която е явна и необезпокоявана и която е била манифестирана с намерението за придобиването на собствеността върху вещта на оригинерно основание. В мотивите към решението липсват аргументи, че е невъзможно придобиването на правото на строеж по давност , тъй като възражението е било направено за придобиването на собствеността на гаража на оригинерно основание , а не на вещното право.
Поставеният въпрос за възможността за придобиване на вещно право по давност не подлежи на съмнение в съдебната практика още повече , че е налице и изричната законова разпоредба на чл.55 от Закона за собствеността. Този въпрос обаче е неотносим към настоящия спор, тъй като твърдението на касаторите в хода на съдебното производство е бил , че е придобит гаража по давност, а не правото на строеж.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, ал.2 ГПК тъй като изразеното в решението становище кореспондира с практиката на ВКС и касае материално правен въпрос различен от поставения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 11.10.2010 г. по гр.д. № 143 по описа на Окръжен съд, [населено място] , граждански състав за 2010 г. по касационната жалба на Н. Н. М. и В. Б. М. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: