О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
Гр.София, 05.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2339/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 59/17 май 2016 г. по в.т.д.№ 99/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 430/17.12.2015 г. по т.д.№ 318/2014 г. на БОС в обжалваната му отхвърлителна част. С нея е отхвърлен искът на касатора срещу И. В. С. по чл.422 ГПК за установяване, че последният дължи на ищеца сума в размер на 170 000 лв. ЧАСТИЧНО от 290 000 лв. – вземане по авалиран от ответника Запис на заповед от 14.11.2007 г., служещ за обезпечение на сключения между ищцовата банка, [фирма] и М. ХМ – Инвест“ О. договор за банков кредит от 7.11.2007 г., ведно със законната лихва от 20.02.2014 г., за които задължения е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1074/2014 г. по описа на РС Царево, и „Ю. България“ ЕА София е осъдено да заплати на И. В. С. 5650 лв. разноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на иска по чл.422 ГПК срещу ответника-авалист И. В. С., предявен като частичен – за установяване дължимост на сумата 170 000 лв., представляваща част от парично вземане цялото 290 000 лв. по авалиран запис на заповед от 14.11.2007 г.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, както следва:
Допустимо ли е да бъде извършена съдебно-графична експертиза на подпис върху документ, представен с исковата молба, при липса на оспорване от страните;
При потвърден от ответника отговор на исковата молба правилно ли е съдът да приеме, че е потвърдено и съдържанието на допълнителния отговор без изрично изявление на подателя;
ДОПУСТИМО ЛИ Е след редовна размяна на книжа между страните по търговско дело в шесто по ред открито съдебно заседание ответникът да оспори автентичността на отговора на исковата молба, подаден от него, но да се ползва от съдържанието му без изготвяне на друг доклад с ново разпределение на доказателствената тежест;
Допустимо ли е въззивният съд да приеме възражение за неавтентичност на писмен отговор на искова молба, подаден лично от страната по делото, без провеждане на производство по чл.193 ГПК;
Може ли да се приеме, че при лично изписване на трите имена на авалиста върху записа на заповед, потвърдено от него, ценната книга не е надлежно авалирана неподписването на волеизявлението за авалиране е пречка за задължаване по менителничния ефект.
При доказана идентичност на подписите, положени под отговора на исковата молба и в оспорен от страната документ следва ли въззивният съд да приеме, че оспорването на автентичността на документа не е доказано и
Допустимо ли е да се приеме валидно устно потвърждение на съдържанието на отговора на исковата молба в открито съдебно заседание без конкретизация какво точно се потвърждава от ответника.
В срока за отговор на жалбата ответникът по касация И. В. С. изразява становище, че същата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК по пощата – съхранен е пощенският плик с клеймо 27.6.2016 г. /лист 103 в досието на касационното дело/ – от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди в обжалваната му част решението на Бургаския окръжен съд, въззивната инстанция е приела, че искът срещу И. С. е неоснователна предвид доказаната неавтентичност на подписа му на лицевата страна на процесния запис на заповед срещу името И. В. С. под текста „Авалирам настоящия запис на заповед при условията, при които е издаден“, установена чрез заключения на единична и на тройна съдебно-графологични експертизи. Прието, е че възражението на ответника за оспорване автентичността на подписа му е заявено с отговора на допълнителната искова молба и се поддържа пред първоинстанционния и пред въззивния съд. Дължимостта на вземането е оспорена с възражение на И. С. в преклузивния срок по чл.414 ал.2 ГПК, а пропускането на възможността да предяви възражението в срока за отговор на исковата молба не води до последиците на преклузия по чл.370 ГПК предвид предоставената от законодателя възможност да стори това при търговски спор и в срока за отговор на допълнителната искова молба по чл.375 ал.2 ГПК. Въззивният съд е приел, че липсата на подпис на авалиста И. С. обуславя недействителност на авала. Чрез полагането на подпис от страна на авалиста се потвърждава волята му да поеме менителнично поръчителство при условията, при които задължението по ценната книга е поето от издателя. Възражението, направено в заповедното производство, е бланкетно и предявяването му е предпоставка за допустимост на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК в преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.1 ГПК.
Менителничното поръчителство се учредява с едностранно волеизявление на авалиста и се удостоверява с положен от него подпис на лицевата страна на менителничния документ съгласно чл.484 ал. 2 ТЗ. Поради неспазване на установената от ТЗ форма за редовност на ценната книга по отношение на поръчителя И. С., който не е положил подпис на лицевата страна на записа на заповед, редовен от външна страна, съдържащ реквизитите по чл.535 ТЗ, не е възникнало валидно менителнично поръчителство според мотивите на въззивния съд, който възприема като обективни и компетентни констатациите на в.лица, че положеният срещу имената на И. С. подпис не е изпълнен от него. Поради необжалването му от заинтересованата страна В. С., първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният частичен иск по чл.422 ГПК срещу авалиста В. Г. С.. Ответниците са обикновени другари.
Предвид съдържанието на решаващите мотиви на обжалвания въззивен съдебен акт следва да се приеме, че формулираните от касатора 7 процесуалноправни въпроса не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора. Въпросите са зададени в контекста на въведени с жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопустимо обсъждане на проклудирани възражения на ответника, заявени след изтичане срока за отговор на исковата молба, на несвоевременно представени писмени доказателства и събрани в нарушение на диспозитивното начало в процеса графологични експертизи, в неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните, произволно интерпретиране на становищата им по делото, опорочени процесуални действия във връзка с доклада по делото, необосновани фактически констатации и неправилни изводи на въззивния съд.
Според т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК правните въпроси трябва да са от значение за изхода на спора по конкретното дело и за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При селектиране на жалбите ВКС се произнася дали сочените от касатора въпроси като общо основание за достъп до касационен контрол са обусловили правната воля на съда по предмета на спора, не и дали изводите му са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т. 3 ГПК.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това изчерпателно изброени от законодателя хипотези, при чието наличие се проявява общото основание за достъп до касация.
Независимо от горното възражение за недействителност на менителничното поръчителство може да бъде релевирано и след срока за отговор на исковата молба от авалиста, а въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нарушаването й не е въведено като основание за обжалване съобразно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК. Не са представени влезли в сила решения, установяващи противоречива съдебна практика по смисъла на бланкетно посоченото допълнително основание по чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 59/17 май 2016 г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д.№ 99/2016 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на И. В. С. от [населено място] сумата 500 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: