2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N544
София, 07.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 891/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адвокат З. Т., срещу разпореждане от 17.01.2014 г., постановено по гр. д. № 16428/2013 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната въззивната жалба с вх. № 1037716/15.10.2013 г. на ЗК [фирма].
В частната жалба се поддържа искане на първо място за отмяна на обжалваното определение, ако не за отмяна на 1/10 от исковата претенция, като останат предмет на жалбата 9/10 от претендираната сума или да се счете, че въззивната жалба е подадена само срещу главницата.
Ответникът [фирма] не е заявил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба, приема следното:
Производството по гр. д. № 16428/2013 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по подадена от ЗК [фирма] въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Софийски районен съд. С разпореждане от 03.12.2013 г. Софийски градски съд е оставил въззивната жалба без движение и е дал указания на жалбоподателя. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 21.12.2013 г. на адреса му на управление, посочен в Търговски регистър, чрез негов юрисконсулт. В законоустановения срок указанията не са били изпълнени, нито е било поискано продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК и със сега обжалваното разпореждане въззивната жалба е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че постановеното от въззивния съд разпореждане е правилно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че 21.12.2013 г. (датата на връчването на разпореждането за оставяне без движение на въззивната жалба), въпреки че официално е обявен за присъствен ден, тъй като е бил събота, обичайно е със съкратено работно време. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица – чл. 73, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Когато последния ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден – чл. 73, ал. 2 ЗЗД. Законът не прави разлика дали присъствения ден е делничен или за присъствен ден е обявен почивния ден-събота. В случая жалбоподателят е редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК на 21.12.2013 г. и тъй като 28.12.2013 г. е неработен ден, то едноседмичният срок по чл. 262, ал. 1 ГПК изтича на първия присъствен ден – 30.12.2013 г. Дадените указания не са изпълнени в преклузивния срок и поради това разпореждането на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.
Ирелевантни са евентуалните претенции за отмяна на 1/10 от исковата претенция, като останат предмет на жалбата 9/10 от претендираната сума или да се счете, че въззивната жалба е подадена само срещу главницата, а претенцията за мораторната лихва да отпадне. Императивните разпоредби на ГПК не създават такава възможност. След като въззивната жалба е подадена срещу първоинстанционния акт в неговата цялост и се иска отмяната му, както в частта досежно главната претенция, така и в тази относно лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то няма възможност при неизпълнение на дадените указания за внасяне на допълнителна държавна такса, въззивникът да не изпълни дадените указания под предтекст, че оттегля частично жалбата. Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК жалбата се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности, както правилно е процедирал съдът.
Водим от горното Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.01.2014 г., постановено по гр. д. № 16428/2013 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
3