ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 544
София, 08.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1001 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на П. „П. Н. Р.” срещу решението на СГС от 28.ІІ.2011г. по в.гр.д. № 2223/2010г.
Ответникът по касационната жалба И. Т. К. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за нейната недопустимост, тъй като обжалваемият интерес бил под 5000лв., и за недопускане на касационно обжалване поради липсата на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за това. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, в т.ч. и по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ с оглед обусловеността му от този по чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 15.ХІІ.2009г. по гр.д. № 44296/2008г., с което са уважени предявените от И. Т.К. срещу П. „П. Н. Р.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ и на ищеца са присъдени разноски, и ответникът е осъден да заплати на ищеца 2600лв. разноски за въззивната инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „учител” е незаконно, тъй като не е било налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 от КТ „съкращение в щата” – съкратена е била само щатната бройка за учител по английски език, и тъй като извършеният с протокол от 15.ІХ.2008г. подбор е незаконосъобразен, защото е осъществено сравнение само между четирима учители, които според комисията са преподаватели по живопис и рисуване, а между всички 13 преподаватели, които в щатните разписания са посочени само като учители, без индивидуализация на преподавания от тях предмет. Относно разноските за първата инстанция е прието, че адвокатското възнаграждение е било намалено от РС под минимума от 2035.14лв. съобразно пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г., поради което не следва да се намалява повече.
В изложението на П. „П. Н. Р.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ /сочат се три решения на състави на ВКС/. СГС се произнесъл и по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона. Съдът мотивирал решението си в нарушение на задължението да направи обективна преценка на събраните доказателства, подходил избирателно към множеството представени писмени доказателства, гласните такива и съдебните експертизи, не обсъдил същите в тяхната цялост и взаимна връзка, поради което се произнесъвл по съществен материалноправен въпрос неправилно и необосновано. Съдът неправилно приложил и чл.78 ал.1 от ГПК, а така също и пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въпросът за правилното прилагане на правните норми бил въпрос и за тяхното тълкуване. В теорията неправилното тълкуване се определяло като пълно неприлагане на правната норма.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не е съобразено с тези изисквания. В него не е формулиран нито един от въпросите от значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивния съд при постановяване на атакуваното решение. Релевираните в този документ съображения представляват бланкетни, неконкретни оплаквания за допуснати процесуални нарушения, за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон. Те представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, които, обаче, подлежат на касационна проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането. При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка е невъзможна преценката за наличието и на някой от твърдяните от касатора допълнителни критерии за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, Втори „Д” въззивен състав, от 28.ІІ.2011г. по гр.д. № 2223/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: