О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 30,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 136/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. С. от гр. С. против решение №35 от 10.03.2008 г. по гр.д. №2094/2006 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Посочил е, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е приложил едностранчиво разпоредбата на чл.75 ЗЗД и е обсъждал единствено хипотезата на ал.1, без да вземе „ под внимание” тази в ал.2 на текста, която е възпроизведена. Накратко е изложено становището на страната за установеност на предпоставките на тази хипотеза. Направен е извод, че с това въззивният съд се е произнесъл неправилно по „ съществен материалноправен въпрос”/ непосочен/ в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение №319/85г. на ВКС, ІІ г.о., чиито изводи и фактическа обстановка са възпроизведени от касатора. По същият начин е разгледано и решение № 177/82г. на ВКС, ІІІ г.о., чиито мотиви са преразказани. Страната е възпроизвела текста на чл.280, ал.1 т.3 като е посочила лаконично, че въззивният съд, за да отхвърли иска се е позовал на правна норма/ непосочена/, която не съответствува на фактическите обстоятелства, установени в производството пред двете съдебни инстанции. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Твърденията за неправилност на решението, както и разбирането на страната по осъществените факти във връзка със спора са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Ирелевантни за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са и посочените решения на ВКС, тъй като и от подробната интерпретация на мотивите им, изложена от касатора се изяснява, че липсва обективен идентитет между разглеждания правен спор и сравняваните съдебни актове, тъй като те се отнасят към хипотези на приложимост на чл.75, ал.2 ЗЗД при различна фактическа обстановка –разгледан е спор за обезщетение за ползуване на наети помещения и за задължения произтичащи от договор за продажба на лек автомобил. Извън това, че релевантните за основателност на исковете факти са различни, различно проведено е и доказването им, поради което те не обосновават довода на ищеца за установеност на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ неправилно посочена като т.1 на текста, тъй като е сочена единствено казуална практика на ВКС – в този смисъл изрично т.2 ТРОСГТК №1/2009г. подробно определя правно релевантните актове./.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито общото и лаконично отбелязване че решаващият състав се е позовал на правна норма / неуточнена/която не съответствала на фактическите обстоятелства. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №35 от 10.03.2008 г. по гр.д. №2094/2006 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: