4
гр. д. № 1104/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 545
София, 01.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1104/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ц. В. К. и М. С. К. срещу решение № 93 от 09.04.2010 г. по гр. д. № 285/2009 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното в частта по иска по 53, ал. 2 ЗКИР и е постановено друго с което същият е отхвърлен като неоснователен. С решението е обезсилено първоинстанционното в частите, с които решения №№10172 от 2001 г. и 10172 от 2003 г. на ОСЗ –Т. и нот. акт № 005, т. VІІ, рег. № 6641, по н. д. № 1036/2005 г. са признати за неистински и производството по делото в тази част е прекратено. К. довод е за необоснованост на извода, че придобитият от ищците имот не е подлежал на земеделска реституция поради наличие на ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като при влизане в сила на закона е бил застроен. В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като се твърди, че въпросът дали е налице застрояване в имота, което да е ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост е решен в противоречие с практиката на ВКС, за каквато са посочени две решение от 09.04.2000 г. по гр. д. № 285/09 г. на Л. и от 06.03.2001 г. по гр д. № 1530/2000 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответниците по жалбата [фирма] [населено място] и [община] не вземат становище по жалбата.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от третото лице помагач на страната на ищците В. П. К.. Твърдението е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ е приложена неправилно, тъй като построяването в имота на навес е направено през 2009 г. , т. е. след възстановяване правото на собственост през 2003 г. Относно предпоставките за допускане касационна проверка касаторът се позовава на тези по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК
Ответницитe по касация и по иска не са взели становище по тази жалба.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което са допустими.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Касаторите Ц. К. и М. К. са предявили иск за признаване, че са собственици на имот № 000008, с площ от 1.090 дка в м. „Търнето”, ІV категория в землището на [населено място] и имот № 285001, в същата местност и землище, с площ от 2.357 дка, което право са придобили на основание договор за покупко-продажба сключен с В. К., конституиран като трето лице помагач, на 29.11.2005 г., за който е съставен н. а. № 5, т. VІІ, рег. № 6641, н. д. № 1036/05 г. Праводателят им се е легитимирал като собственик на имотите с решения за възстановяването им в реални граници от 11.07.2003 г. и от 22.01.2001 г. на ОСЗ –Т., в които имотите са индивидуализирани с номера по картата на възстановената собственост: – овощна градина с площ от 1.089 дка, от категория ГУ, в м. Търнето, съставляваща имот № 000008 и овощна градина с площ от 2.358 дка, от ІV категория, в м. Търнето, съставляваща имот № 285001 по КВС.
Ответникът е противопоставил възражение, че имотът попада в терен отреден за нуждите на Б., част от който през 2006 г. е включен в капитала му, както и че теренът не е подлежал на реституция, тъй като е застроен със стопански сгради и съоръжения, което съставлява ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ.
За да отхвърли иска са собственост, съдът е приел за установено, че заявената от праводателя на ищците земя за възстановяване през 1976 г. е попадала в одържавената от ТКЗС площ от 9 дка за нуждите на СД-Благоустройствени строежи, [населено място] на основание Решение на МС от 2.07.1975 г. С техническа експертиза е установено, че реституираните имоти са идентични с 5 дка, които през 1976 г. са били трасирани и предоставени за „Складова база” на Б.. По сега действащата карта на възстановената собственост част от възстановения имот № 000008 с площ от 1.025 кв. м. попада в имот кадастрален № 73198.506.76, а останалата част от 0.064 дка попада в имот кадастрален № 73198.506.027; част от другият имот, предмет на иска с пл. № 285001, с площ от 1.724 дка участва в имот кадастрален № 73198.506.533. Друга част от него с площ от 0.353 дка участва в имот кад. № 73198.506.76 (записан на [фирма]) и трета част с площ от 0.207 дка участва в имот с кад. № 73198.506.455, а остатъкът от 0.074 дка е включен в имот с кад. № 73198.506.497.
Съдът е извършил косвен съдебен контрол на решенията на ОСЗ и е приел, че след като в реституираните имоти е било извършено строителство на стопански сгради, то това е ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и те не подлежат на реституция. От представената комбинирана скица към заключението на в. л. инж. П. (л. 100 по гр. д. № 457/2007 г. на Троянски РС) се установява, че стопанските сгради, са извън реституираните имоти.
К. довод е, че съдът се е произнесъл по въпроса дали са били налице ограничения по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на заявените имоти без да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, установяващи времето на построяването на стопанските сгради и местонахождението им – дали попадат в признатия за възстановяване терен,. Не е обсъден и установения факт, че една от тях, представляваща навес, е строена през 2009 г., т. е. след 1.03.1991 г. Твърди се също, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за постановяване на решение при напълно изяснено дело и след съвкупна преценка на доказателствата в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Съобразно така формулираните въпроси и въз основа данните по делото съдът, в настоящия си състав, намира, че е налице основание за допускане касационна проверка на решението по разрешените процесуални и материалноправен въпрос за наличие ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ за реституиране на имота. Въпросът е решен в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС . Също в противоречие с нея е разрешен и процесуалния въпрос за задължението на съда да постанови решение при напълно изяснено дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 09.04.2010 г. по гр. д. № 285/2009 г. на Ловешки окръжен съд.
УКАЗВА на касаторките да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 100 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: