О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София, 16.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев т.д. № 53702 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. З. А., чрез адвокат Е. Т. от АК П. срещу решение № 914 от 05.05.2015 г. по в. гр.д. № 3816/2014 г. на Апелативен съд София, с което частично се отменя решение от 02.07.2014 г. по гр.д. № 10460/2012 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявения иск на касатора срещу [фирма] на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 60 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие настъпило на 11.09.2010 г., ведно със законната лихва от 11.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касационната жалба съдържа доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложение към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивната инстанция неправилно и необосновано е приела, че поради невъзможност да се разграничат търпените от пострадалия болки и страдания за времето преди и след осъдителната присъда следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди съобразно постановеното решение на наказателния съд. Изложени са и съображения, че неправилно съдът се е позовал на ТР № 2/2010 г., тъй като се претендира обезщетение за продължило влошаване на здравето на пострадалия, с оглед на което счита за справедливо да се допусне касационно обжалване.
От [фирма], чрез адвокат Д. Р. от САК е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в жалбата и се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва въззивното решение страна по делото, поради което е редовна.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязла в сила присъда по НОХД № 767/2011 г. на Пазарджишкия районен съд, водачът на лек автомобил БМВ 320, с д.к. [рег.номер на МПС] е признат за виновен за настъпилото пътнотранспортно произшествие на 11.09.2010 г., в резултат на което е била причинена тежка телесна повреда на К. З. А.. По предявения в наказателното производство граждански иск е постановено на пострадалия да бъде изплатено обезщетение в размер на 60 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от произшествието до изплащане на сумата. Прието е, че застрахователят на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност” е отказал доброволно да изплати обезщетение на пострадалия, поради което той е предявил пряк иск срещу него. Според въззивната инстанция претенцията е основателна до размера, посочен с влязлото в сила на 12.12.2011 г. решение на наказателния съд, тъй като в исковата молба се претендира обезщетение за причинените от ПТП вреди, без да се посочва, че допълнително са били претърпени болки и страдания от пострадалия и след постановяване на присъдата. Като краен извод в обжалваното решение, за да отхвърли частично предявения иск за обезщетение над сумата от 60 000 лева, съдът е приел, че съгласно чл.226, ал.1 КЗ, пострадалият има право да иска обезщетение за причинените му вреди пряко от застрахователя, но той не може да иска от застрахователя да му плати повече, отколкото му дължи прекия причинител.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От изложението към касационната жалба е видно, че касаторът не е формулирал обуславящ изхода на делото правен въпрос, а съдържа оплакване, че въззивната инстанция неправилно и необосновано е приела, че е невъзможно да се разграничат търпените от пострадалия болки и страдания за времето преди и след осъдителната присъда, което по същество се припокрива с касационните доводи в жалбата му. Тези съображения имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда, но не може да обосноват допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касатора. В решението си въззивният съд е установил всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства и въз основа на тях е формирал извод, че противоправното поведение на виновния водач и сключената от него застраховка „Гражданска отговорност” ангажират отговорността на застрахователното дружество за всички причинени от пътнотранспортното произшествие неимуществени вреди, но след като в исковата молба е посочено, че се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди от ПТП на 11.09.2010 г. на пострадалия, претенцията на ищеца е неоснователна над 60 000 лева, тъй като наказателният съд е определил и присъдил обезщетение за тези вреди. Тези изводи са в съответствие с дадените разяснения в т.1 на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, в което се приема, че в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничена до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования деликвент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, както приема и въззивният съд като е посочил, че пострадалият не може да иска от застрахователя да му плати повече, отколкото му дължи прекия причинител и е отхвърлил иска до пълния размер.
От ответната страна по касационната жалба не е направено искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 914 от 05.05.2015 г. по в. гр.д. № 3816/2014 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.