О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр. София, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 4667 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Ж. И. срещу определение № 547 от 28.08.2019 г., постановено по в. ч. гр.д. № 318 по описа за 2019 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 612 от 15.07.2019 г. по гр.д. №724 по описа за 2019 г. на Новопазарския районен съд за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и моли да бъде допуснато касационното му обжалване по поставените от него въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по тях липсва съдебна практика.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
В заведената на 28.05.2019 г. искова молба Г. Ж. И. е изложил, че между „Уникредит Булбанк“ АД и Б. Й. Г. е бил сключен на 27.05.2008 г. договор за кредит за сумата 70 000 евро, чието изпълнение той е гарантирал с ипотека върху недвижимия си имот, учредена на същата дата. Банката е подала заявление по чл.417 от ГПК, по което Новопазарският районен съд е издал заповед за изпълнение № 934 от 22.2010 г. по ч. гр. д. 1326/2010 г. и е започнало принудително производство, което все още не е приключило. Според ищеца между него и банката не е възникнало и не съществува правно отношение на основание договора за кредит, по който той да е солидарен длъжник. Заявил е, че не оспорва договора за ипотека, договора за кредит и неговия размер, дължимостта му или друго материално право. Поискал е от съда да признае за установено по отношение на банката, че не е солидарен длъжник.
Новопазарският районен съд е прекратил производството по делото, а Шуменският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение. Съдилищата са приели, че всички възражения във връзка със задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение, независимо дали се отнасят за размера, основанието и солидарността, са преклудирани с изтичане на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за подаване на възражение по заповедното производство. Затова отрицателният установителен иск е недопустим, с изключение на хипотезите на чл.424 и чл.439 от ГПК, които в случая не са налице.
С оглед на тези мотиви частният жалбоподател е формулирал въпроси които се свеждат до допустимостта да се установи с отрицателен установителен иск липсата на солидарност между двама длъжници, за задължение, за което е издадена заповед за изпълнение, срещу която не е подадено възражение. Отговорите на тези въпроси произтичат от целта на заповедното производство, която е да се установи, че това вземане не се оспорва. Затова възражението срещу заповедта по чл.414 от ГПК не е нужно да се мотивира, но трябва да се повдигне своевременно. Пропускът да се подаде възражение поражда тежка преклузия за длъжника. Той не може да предяви отрицателен установителен иск въз основа на факти, които до приключването на този срок са се били осъществили, освен ако не е знаел и не е могъл да знае за тях/“Българско гражданско процесуално право“, А.М., О. С., В. П., Р. И., изд.2012 г., стр.862/.
В същия смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения № 207 от 31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7030/2014 г., IV ГО, № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV ГО, № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III ГО на ВКС. Според тази практика неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Възможността да се оспорват фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира и установителен иск, че вземането не се дължи, е недопустим, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК.
В случая частният жалбоподател се позовава на факт, относим към изискуемостта на вземането/липсата на солидарно задължение/, който е съществувал към момента на издаване на заповедта. Възражението, което той може да черпи от този факт, вече е преклудирано поради липсата на подадено в срока по чл.414, ал.1 от ГПК възражение, затова предявеният от него установителен иск е недопустим.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че разрешенията на поставените от касатора въпроси, които са дадени от въззивния съд, съответстват както на правната теория, така и на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на определението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 547 от 28.08.2019 г., постановено по в. ч. гр.д. № 318 по описа за 2019 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 612 от 15.07.2019 г. по гр.д. №724 по описа за 2019 г. на Новопазарския районен съд за прекратяване на производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: