О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
С., 17.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 64 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място], [община] срещу Решение № 1413 от 01.08.2012г. по т.д.№ 76/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 8885/2009г. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ЗК [фирма] на основание чл.213 КЗ сумата 172 529.77лв.-платено от застрахователното дружество обезщетение по договор за имуществено застраховане от 05.06.2003г. с предмет вземания на застрахования и продавач Държавно предприятие „Ф.З.Д.” към застраховащия и купувач [фирма] по договор за продажба на стоки рег.№ 6/30.05.2003г. поради настъпил покрит риск- неизпълнение на задължение на купувача за плащане по договора за доставка на стоки, предадени с приемо – предавателен протокол рег.№ 26а от 27.06.2003г.
Касаторът сочи касационните основания по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърлянето на иска. Поддържа, че ищецът не е представил надлежни доказателства, с които да установи предаването на стоката, респ. получаването й от купувача, а въззивният съд неправилно приел, че в тежест на ответника е да установи липсата на извършената доставка по приемо-предавателния протокол, който е оспорен относно дописването на ръка на доставката по фактура от № 8273 от 19.06.2012г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК посочва, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: в хипотеза на конкуренция между разпоредбата на чл.193,ал.3 ГПК за разпределянето на доказателствената тежест при оспорване на документ и принципът, че факти с отрицателен характер не подлежат на доказване, какво е съотношението между двата института и допустимо ли е чрез разпределяне на доказателствената тежест по реда на чл.193,ал.3 ГПК да бъде дерогиран принципът, че факти с отрицателен характер не подлежат на доказване.
Поддържа се, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е налице общодостъпна установена практика по този въпрос и се налага тълкуване на закона и създаване на непротиворечива практика по прилагането му; произнасянето от Върховния съд по този въпрос би било от значение за създаването и унифицирането на съдебната практика, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Претендира заплащането на разноски за съдебните инстанции.
От насрещната страна [фирма] е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Заплащане на разноски не е поискано.
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва решението страна и е постъпила в срока по чл.283 ГПК, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
С въззивното решение, чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, е прието, че ответникът не е установил възражението си, че не е получил пълното количество стока, описано в приемо-предавателния протокол, който е подписан него, а оспорването на добавката касаеща и получаването на стоките по фактура № 8273 от 19.06.2003г. на стойност 17 903.63лв., не е доказано.
Съобразно данните по делото съдилищата са приели, че ищецът е изпълнил доказателствените си задължения да установи предаването на стоките на купувача чрез двустранно подписания приемо-предавателен протокол /л.39 от материалите по делото/, в който действително има ръкописно дописване – посочване и на метала по фактура 8273, но за тази фактура е изготвен също така двустранно подписан /отново лично от ответника/ нарочен приемо-предавателен протокол /л.43/. Последният не е бил оспорен от ответника. При разпределяне на доказателствената тежест във връзка с оспорването на дописването в първия документ, на едноличния търговец е указано, че носи доказателствената тежест за опровергаване съдържанието на подписания от него частен документ. В хода на производството ответникът не е ангажирал доказателства и не е правил никакви доказателствени искания
С оглед на изложеното, даденото от апелативния съд разрешение не е в смисъл, че в доказателствена тежест на ответника е установяването на отрицателен факт, а е отговор на въпроса за тежестта за доказване на оспорен от страната частен свидетелстващ документ, който носи подписа й. При формулирането на поставения като правен въпрос, касаторът смесва процесуалните правила относно доказателствената тежест при оспорване на документ-чл.193,ал.3 ГПК с доказателствената тежест за установяване на факти-чл.154,ал.1 ГПК.
В този смисъл поставеният от касатора като процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд, не е обуславящ изхода на спора, тъй като не е предмет на произнасяне от съдилищата. Поради това не е осъществена общата предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК- решаването на въпроса да е обусловило изхода на конкретното дело, поради което отсъства общото изискване на закона за допускане на касационното обжалване. Поради това, съобразно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на преценка и наличието на допълнителната предпоставка, посочена по т.3 на чл.280 ГПК, а и разпоредбата на чл. 193,ал.3 ГПК е ясна и не се налага разкриване на съдържанието й по тълкувателен път.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1413 от 01.08.2012г. по т.д.№ 76/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.