4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София, 19.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.07. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 2644 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от М. А. Х., чрез адвокат Г. М., с вх.№3596 от 01.04.2013 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 29.03.2013 г. срещу определение №645 от 19.03.2013 г. по ч.гр.д.№1062/2013 г.на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено определение от 28.02.2013 г. по т.д.№603/2013 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-17 състав, в частта с която: 1. не е приет за разглеждане предявеният от настоящия касатор срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] и Е. Е. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на тях, че касаторът М. Х. е собственик на всичките дружествени дялове от капитала на [фирма]; 2. оставена е без уважение молбата на жалбоподателя М. Х. за привличане на основание чл.219 във вр. с чл.226, ал.2 , във вр. с чл.124, ал.1 ГПК на С. Й. С. като трето лице помагач на страната на ответниците по установителния иск – Е. С. и [фирма]; и 3. оставена е без уважение молбата на касатора за допускане на обезпечение на предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.29 ЗТР, чрез налагане на посочените в молба му с вх.№18435/18.02.2013 г обезпечителни мерки.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на частната касационна жалба. оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, но по т.2 и 3 от касационната жалба тя е подадена срещу определения не подлежащи на касационен контрол, поради което в тази си част е процесуално недопустима.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че определението по чл.219, ал.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване, защото не попада сред нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл.274, ал.3 ГПК. Касае се за процесуалноправна норма, който не може да бъде тълкувана разширително. Определението, с което се отказва привличането на трето лице помагач, не попада под хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, защото не е преграждащо. Прекратително е само това определение, което възпрепятства по-нататъшното развитие на делото, а не и на евентуалното съпътстващо производство. Третото лице помагач не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да бъде предявен в самостоятелен процес. Този въпрос е разрешен с т.5 на ТР 1-2001-ОСГК, което на основание чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за съдилищата в Република България. Уредбата на предпоставките за привличане на трето лице помагач в сега действащия ГПК е аналогична на тази по отменения ГПК, поради което разрешението, дадено в посоченото по-горе тълкувателно решение не е изгубило сила.
Недопустима е частната касационна жалба и в частта, с която се иска отмяна на въззивното определение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, постановено на основание чл.389 ГПК по повод искането за налагане на посочените в молбата на кастора вх.№18435 от 18.02.2013 г. обезпечителни мерки.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390 и чл.396, 1 ГПК/, подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл.396, ал.2 ГПК, Доп. Бр.100/21.12.2010 год., при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционния съд е отказал исканото обезпечение. В случая Софийският апелативен съд е действала като втора инстанция, която е потвърдила определение на първоинстанционния съд, с което е отказано допускане на исканото обезпечение, поради което обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. То не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. То е запазило своята актуалност с изключение на посоченото по-горе законово изключение.
В останалата част, а именно в частта, с която се иска отмяна на въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, в частта, с която не е приет за съвместно разглеждане с исковете на касатора по чл.29 ЗТР искът му с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване спрямо [фирма] и Е. С., че касаторът е собственик на всички дялове в дружеството, касационнната жалба е процесуално допустима. В тази част частната касационна жалба, обаче, не следва да се допуска до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното определение за неприемане на установителния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за съвместно разглеждане с исковете по чл.29 ЗТР, Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че с иска за собственост не се оспорва преюдициално правоотношение, от установяването на което да зависи изходът на спора за недействителност на вписването и вписването на несъществуващи обстоятелства. Чрез подробното излагане на фактическите обстоятелства по делото, извършените от страните правни действия и действия по вписване, касторът не формулира значимия за изхода на делото правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата.Съгласно чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК касаторът е длъжен да посочи точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване. ВКС нито може, нито е длъжен да извежда от обстоятелствената част на касационната жалба значимия за изхода на делото правен въпрос/вж.т.1 на ТР 1-2010 ОСГКТК/.
Не са налице и подържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Болшинството от съдебните актове, приложени към касационната жалба, са относими към въпроса за правния интерес от предявяване на установителен иск с оглед поведението на ответника, смущаващо правото на собственост на ищеца, а не с оглед на спор относно правоотношение, което е условия за издаването на охранителния акт. Единствено в решение №136 от 02.07.2010 г. по т.д.№581/2009 г. на ІІ Т.О. ВКС се е произнесъл по обусловеността на иска по чл.431, ал.2 ГПК, отм. от иска по чл.26, ал.2 ЗЗД, доколкото с втория се дава отговор на въпроса за съществуващо или несъществуващо подлежащо на вписване обстоятелство- действителността на договора с който е извършено прехвърляне на дружествените дялове. С това решение, обаче, също не се доказва противоречива съдебна практика, защото предявеният от касатора в настоящето производство иск по чл.124, ал.1 ГПК няма такъв предмет. С него се цели да бъдат установени права на собственост на касатора върху всички дружествени дялове от капитала на [фирма] не с оглед недействителността на подлежащото на вписване обстоятелство, а с оглед твърдяното разваляне на договора за прехвърляне на дружествените дялове. Искът за собственост не е условие за издаване на регистърния акт, срещу който са предявени исковете по чл.29 ЗТР.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РЕЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. А. Х. срещу определение №645 от 19.03.2013 г. по ч.гр.д.№1062/2013 г.на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено определение от 28.02.2013 г. по т.д.№603/2013 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-17 състав, в частта с която е оставена без уважение молбата на М. А. Х. за привличане на основание чл.219 във вр. с чл.226, ал.2 , във вр. с чл.124, ал.1 ГПК на С. Й. С. като трето лице помагач на страната на ответниците по установителния иск – Е. С. и [фирма], както и в частта, с която е оставена без уважение молбата на М. А. Х. за допускане на обезпечение по предявените от него срещу [фирма] искове с правно основание чл.29 ЗТР, чрез налагане на посочените в молбата му с вх.№18435/18.02.2013 г. обезпечителни мерки.
Определението в тази си част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя пред друг състав на ВКС-ТК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №645 от 19.03.2013 г. по ч.гр.д.№1062/2013 г.на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено определение от 28.02.2013 г. по т.д.№603/2013 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-17 състав в частта, с която не е приет за разглеждане предявеният от М. А. Х. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] и Е. Е. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на тях, че М. А. Х. е собственик на всичките дружествени дялове от капитала на [фирма].
В останалата част определение №645 от 19.03.2013 г. по ч.гр.д.№1062/2013 г.на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, като необжалвано, е влязло в сила.
Определението, постановено на основание чл.288 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: