О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София, 24.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1860/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] чрез процесуалния му представител ю.к.Р. Р. срещу решение № 377 от 17.12.2012 г на Окръжен съд-Хасково, постановено по гр.дело № 827/202 г , с което е потвърдено решение № 247/25.7.2012 г по гр.дело № 670/2012 г на Районен съд –Димитровград.С първоинстанционото решение № 247 от 25.7.2012 г, постановено по гр.дело № 670/2012 г Районен съд Димитровград е признал за незаконна заповед № 165/1.3.2012 г на директора на „П. за т. п.”-П. към [фирма], с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца П. Ю. Б., поради съкращение в щата на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ ; възстановил го е на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ на преди заеманата длъжност „Инженер, експлоатация на тягов подвижен състав, главен” в Л. р.-Д. и на основание чл.344 ал.1 т. от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ му е присъдил обезщетение за оставане без работа в размер на 1598, 88 в периода 17.3.12 г до 16.9.12 г като в останалата част до пълния предявен размер от 4 800 лв е отхвърлил иска като погасен чрез прихващане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторът [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] сочи, че 1/ по материално-правния въпрос относно действителността на извършеното съкращение в щата, въззивното решение противоречи на решение № 126/2.5.2011 г на ВКС по гр.дело № 1227, на Трето ГО.На следващо място подържа, че изводите на съда относно незаконосъобразно проведен подбор противоречат на практиката на ВКС в решение № 525 от 21.6.2010 г на ВКС по гр.дело № 1446/2009 г на Четвърто ГО и решение 187 от 15.3.2010 г на ВКС по г.дело № 3912/2008 г на Трето ГО. Подържа, че по процесуалноправния въпрос относно преценката на доказателствения материал, свързан с подбора, съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 /17.7.2001 г на ОСГК на ВКС, третиращо въпроса за преценка на доказателствата съобразно правилата на формалната логика и ТР № 2/2.7.2004 г на ОСГК.
Ответникът П. Ю. Б. чрез пълномощника си адв.Т. К. от АК Х. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, отделно от това подържа, че касационната жалба е неоснователна.
От данните по делото е видно, че страните са били обвъзрани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „ инженер, екплоатация на тягов подвижен състав, главен” в Л. р.-Д..Същото е прекратено със заповед № 165/13.3.2012 г на директора на „п. за т.п.”-П. към [фирма] на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращение в щата, считано от датата на връчването-16.3.2012 г.Съгласно представеното разписание на длъжностите в поделение Т. п.-П. в Л. р. Д. съществува 1 щатна бройка за длъжността „инженер, експлоатация на тягов подвижен състав, главен” с код по НКПД 21446045.По последващото щатно разписание в сила от 4.11.2011 г в Локомотивен район Д. е премахната длъжността „инженер, експлоатация на тягов подвижен състав, главен”, като е предвидена 1 щатна бройка за длъжността „инженер-експлоатация” със същия код по НКПД.Със заповед № 105 от 23.2.2012 г директорът на ПТП П. е наредил да се пристъпи към процедура по извършване на подбор за 2 броя от длъжността „машинист, локомотивен, влакова работа”,, 3 бр.за длъжността „помощник-машинист, локомотивен”, за 3 бр. От длъжността „работник, ремонт ПЖПС”, 1 бр. за длъжността „инженер, експлоатация на тягов подвижен състав, главен” и 1 бр. от длъжността „отчетник, статистически документи, шифровчик, скоростомерни ленти”.От правна страна, съпоставяйки длъжностните характеристики за двете длъжности, въззивният съд е приел, че се касае за идентични трудови функции по оперативно ръководство и контрол на експлоатационната дейност, поради което не е налице премахване на съществуващата щатна бройка, а е налице промяна в наименованието на длъжността, което прави уволнението на ищеца на посоченото основание незаконно.Отделно от това ищецът не е слевало да участва в подбора, тъй като е заемал единствена щатна бройка за съответната длъжност.Независимо от това работодателят го е подложил на подбор наред с лицата, изпълняващи длъжността машинист, помощник-машинист, работник по ремонта и отчетник статистически документи, което е незаконосъобразно, тъй като на съпоставка по императивните критерии по чл.329 ал.1 от КТ подлежат единствено лица, изпълняващи идентични или сходни трудови функции, което в случая не е налице.
По наведените касационни основания.
В. решение е постановено в съответствие, а не в противоречие със решение по чл.290 № 126/2.5.2011 г на ВКС по гр.дело № 1227/2010 г на Трето ГО, съгласно което „Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ – съкращаване на щата, е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. При т. нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато трудовата функция е запазена в основното си съдържание, но с променено наименование, съкращаването на част от щатните бройки за длъжността задължава работодателя да извърши подбор съгласно императивната разпоредба на чл. 329, ал. 1 КТ, по критериите по-висока квалификация и по-добра работа с лицата, заемащи новооткритата длъжност.
Въз основа на събрания доказателствен материал въззивният съд е достигнал до извода, че уволнението на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е незаконно, тъй като по длъжностното разписание в сила от 4.11.2011 г е премахната длъжността на ищеца като наименование, но е напълно запазена изпълняваната от него трудова функция в съществените й права и задължения.Т.е променено е наименоманието, а не съдържанието й.Решаващите мотиви на съда относно действителността на извършеното съкращение не са в противоречие с посочената задължителна практика по чл.290 от ГПК и следователно не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По втория повдигнат въпрос относно законосъобразността на проведения подбор.Касаторът сочи противоречие с решение № 525 от 21.10.2010 г на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело № 1446/2009 г и решение № 187 от 15.3.2010 г на ВКС по гр.дело № 3912/2008 г на Трето ГО.Тези две решения третират въпроса относно формата, начина на извършване на подбора и доказателствените средства, с които следва да бъде установен в процеса /чрез протоколи, докладни записки и други писмени форми, изобщо с всички доказателствени средства/.Тези решения нямат отношение към конкретния спор, тъй като съдът не е приел подбора за недоказан, а за незаконосъобразно извършен, тъй като са съпоставяни лица които изпълняват не близки, сходни или еднородни трудови функции, а лица изпълняващи съвършено различни такива.Така напр.ищецът е съпоставян с машинист на влакова композиция, помощник- машинисти и работници по ремонта и отчетници, именно поради което не е налице законосъобразен подбор.При това положение следва да се приеме, че не е налице противоречие и с посочените ТР № 1 /17.7.2001 г на ОСГК на ВКС, третиращо въпроса за преценка на доказателствата съобразно правилата на формалната логика и ТР № 2/2.7.2004 г на ОСГК, тъй като подборът е незаконен, а изводите на съда по този въпрос са изградени върху цялостния доказателствен материа и са в пълно съотвествие с правилата на формалната логика.
Следователно обжалваното решение не следва да ъбде допуснато до касация.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК касаторът дължи на ответника по касация направените от него разноски в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, сторени пред настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 377 от 17.12.2012 г на Окръжен съд-Хасково, постановено по гр.дело № 827/2012 г.
ОСЪЖДА „Б.-Т. п.” Е. със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] със съдебен адрес : [населено място] , [улица], ет. да заплати на П. Ю. Б. от [населено място], [улица]-на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените от него разноски в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, сторени пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: