О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.545
гр. София, 27.10.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1570 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. И. Г. срещу определение №618 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№199/2016 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на В. И. Г. срещу определение от 06.11.2015 г. по гр.д.№9547/2014 г. на СГС, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения иск по чл.424 от ГПК.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Кои обстоятелства се явяват новооткрити и кои писмени доказателства – нови, по смисъла на чл.424, ал.1 от ГПК. 2. Искът по чл.424, ал.1 от ГПК предпоставен ли е от подаване на възражение в производството по чл.417 от ГПК или предпоставките му за допустимост са само тези, посочени в правната норма, без да са обусловени от действие или бездействие в срока по подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. 3. Следва ли да се приеме, че въведеното с т.18 от ТР №4/2013 г. /постановено след образуване на производството по делото/ изискване, за съобщаване за предсрочна изискуемост на задължението, е новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424, ал.1 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че искът по чл.424 от ГПК е средство за защита на длъжника, но за да са новооткрити обстоятелствата и нови писмените доказателства, следва да са налице особени непредвидени обстоятелства, които да са му попречили да узнае своевременно факта, респективно да се снабди своевременно с документа, тъй като простото неполагане на дължимата грижа за снабдяване с писмени доказателства, които са съществували и са били известни на длъжника, не може да обоснове допустимост на иска, а сочи на липса на предпоставките по чл.424, ал.1 от ГПК. Приел е, че в конкретния случай допустимостта на иска – наличие на ново писмено доказателство – се обосновава с договор за поръчителство от 18.10.2007 г., който очевидно не представлява ново доказателство, доколкото е съществувал и е бил известен на ищеца още преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно и към датата на изтичане срока за възражение срещу нея, а в исковата молба не са наведени твърдения поради каква причина ищецът не се е снабдил с този договор до изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, нито са наведени обстоятелства, които са възпрепятствали получаването на договора преди 04.04.2014 г. В този смисъл е счел, че искът се основава на факти, които са били известни на ищеца и той е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл.414 от ГПК, поради което те нямат качеството на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства, а при полагане на дължимата грижа ищецът е могъл да се защити срещу заповедта за изпълнение на парично задължение, чрез подаване на възражение. С оглед изложеното и тъй като твърдяната от ищеца, като евентуално основание на иска, липса на съобщаване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, не е нововъзникнало обстоятелство, въззивният съд е оставил без уважение частната жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Спрямо първия от поставени въпроси в изложението, макар и обусловил решаващата воля на съда, не се установява наличието на поддържаното от частния касатор основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая освен, че не са изложени доводи за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, разпоредбата на чл.424, ал.1 от ГПК е ясна, пълна и непротиворечива, като по приложението й и в частност по въпроса, поставен от касатора, е създадена константна и задължителна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и с която въззивният съд се е съобразил изцяло.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, останалите формулирани в изложението въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд – решаващ мотив за постановяване на определението се явява констатацията, че искът се основава на факти, които са били известни на ищеца до изтичането на срока за подаване на възражение, като е очевидно, че липсва произнасяне на съда по въпроса предпоставен ли е искът по чл.424, ал.1 от ГПК от подаване на възражение по чл.414 от ГПК, както и по въпроса дали постановеното от ОСГТК последващо тълкувателно решение, представлява основание по чл.424, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №618 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№199/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.