Определение №545 от 29.11.2018 по тър. дело №1609/1609 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 545

С., 29.11. 2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1609 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника „ЧЕЗ Разпределение България”АД против Решение № 701 от 23.03.2018г. по в.т.д.№ 4501/2017г. на САС, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решението по т.д.№ 1292/2017г. на СГС, ТО, VІ-18 състав за осъждане „ЧЕЗ Разпределение България”АД да заплати на „Титан Къмпани”ЕООД, [населено място] сумата 36 619лв. на основание чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД – заплатена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 30.09.2012г.-30.06.2013г. на отпаднало основание – отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва и обезщетение за забава.
В касационната жалба се поддържа, че предявеният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД е недопустим поради наличие на валидно облигационно правоотношение между страните – договор № [ЕГН] от 04.07.2012г. за използване на ел.разпределителната мрежа от производителя, сключен на основание чл.104 Закона за енергетиката. Посочва се, че независимо от приетата за установена валидна договорна обвързаност между страните, САС уважил недопустим иск, тъй като договорната отговорност винаги изключва отговорността за неоснователно обогатяване. Изложени са и съображения за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Искането е за обезсилване, евентуално отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/ Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД лице, което към момента на предявяване на иска е обвързано от действието на договора, представляващ основание за престацията. Прилагат ли се правилата на т.1 от ПП 1/1979 г. на ВС на РБ към договорите по чл.104 от ЗЕ, които не са прекратени към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като разрешен от САС в противоречие с практиката на ВКС .
2/ Като въпрос от значение за точното прилагане на закона и е решаван противоречиво от съдилищата е поставен: Кой е източникът на облигационното задължение – Законът за енергетиката, индивидуалният административен акт (Решение Ц-33/14.09.2012 г.) на ДКЕВР или смесен фактически състав, на който Решението на ДКЕВР е елемент и представлява ли самостоятелно основание за плащане индивидуалният административен акт на ДКЕВР, с който на основание чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, са определени цени за достъп до електроразпределителната мрежа по договора за достъп до Е.. Представлява ли решението на ДКЕВР съществен елемент от договора за доставка на ежемесечна услуга – достъп до електроразпределителна мрежа и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като такъв елемент. Касаторът се позовава на решения на СГС и окръжни съдилища при обосноваване на твърдението за противоречива съдебна практика.
3/ Елемент от смесен фактически състав ли е решението на ДКЕВР като единен източник на облигационни права и задължения, включващ договор за доставка на услугата достъп до мрежови услуги (гражданскоправен елемент) и индивидуален административен акт по определяне на пределна цена (административен елемент) и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от елементите (административния) върху валидността, съдържанието и действието на другия елемент – договора; „изпълнените задължения по договора и погасените поради изпълнение правоотношения”. Твърдението е, че въпросът е противоречиво решаван от съдилищата.
4/Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието, по който допълнителната предпоставка е посочена по чл.280,ал.1,т.3 ГПК като въпрос от „съществено значение за точното приложение на закона”.
5/Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него. Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните. Въведените допълнителни предпоставки са т.1-3 на чл.280,ал.1 ГПК.
6/След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът, в случай, че ищецът иска връщане на платеното. Посочено е /без обосновка/ основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
7/Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти. Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда поражда права и по отношение на него при допълнителната предпоставка на т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК.
8/При предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.З от ГПК е поставен въпросът -Противоречи ли на принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт /ИАА/ да води автоматично до отмяната на правните последици от допуснатото предварително изпълнение само за една от страните по действащ договор – цената за достъп, която е платена на законово и договорно основание следва да бъде върната, а насрещната престация – достъп (под формата на предоставени услуги) – не. Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператора на електроразпределителна мрежа по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система. Касаторът се позовава на практика на С. и цитира текстове от Х. на основните права на ЕС.
9/Следва ли чл. 17, пар.1 от Х. на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт с допуснато предварително изпълнение, и този индивидуален административен акт впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение при допълнителните предпоставки на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
10/При предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.З от ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса Допустимо ли е съгласно чл. 16, параграф от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, параграф 4 от същата директива.
От касатора е отправено и искане за спиране на производството по настоящото дело във връзка с ТР №7/2017г.
В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, възразява срещу основателността на касационната жалба и счита за неоснователно искането за спиране на производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По делото е било безспорно, че ищецът е производител на електроенергия от фотоволтаична централа в [населено място], общ.Б., м. Керемидата, присъединена към ел.разпределителната мрежа на ответното дружество, както и че е заплатил цена за достъп за периода септември 2012г.-юни 2013г. в размер на 36 619.60лв. за съответното количество ел.енергия съобразно временните цени за достъп, определени с решението № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, отменено в съответната част с влезли в сила решения на ВАС.
Сезиран с въззивна жалба на ответника, съставът на САС е приел, че между страните е сключен договор за използване на мрежата, в който не е уговорено конкретно възнаграждение, а изрично чл.24 предвижда, че производителят дължи цената, утвърдена от ДКЕВР. Мотивирано е, че такава цена е утвърдена въз основа на Решение на ДКЕВР Ц-33/14.09.2012г., поради което и с оглед незабавното му действие на основание чл.13,ал.9 ЗЕ, смесеният фактически състав е завършен и в тежест на ищеца е възникнало задължението да заплаща определената цена за достъп, което ищецът е изпълнявал за процесния период, извършвайки плащания по издадените от ответника процесни фактури. Мотивирано е, че с отмяната на решението на ДКЕВР с решение на ВАС са отпаднали с обратна сила последиците на административния акт, включително и възникналото въз основа на него задължение за плащане на конкретната цена и с това е отпаднало основанието на извършените от ищеца плащания, поради което по реда на чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД се дължи връщането им. По възражението на ответника е прието, че при иска по чл.55,ал.1 ЗЗД е ирелевантен фактът на обогатяването и обедняването като ищецът носи доказателствена тежест да установи имущественото разместване /плащането/ и отпадането на основанието. Мотивирано е, че ако ответникът се позовава на свое право да задължи полученото-негова /а не на ищеца/ доказателствена тежест е да установи релевантните за това обстоятелства. За неоснователно е счетен и доводът на разпределителното дружество за отсъствие на виновно поведение, тъй като хипотезите на чл.81-82 ЗЗД са неприложими към фактическите състави на чл.55 ЗЗД.

Отсъства основание за преценка в въззивното решение да е недопустимо като постановено по недопустим иск, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в хипотезата на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за проверка дали актът страда от такъв порок. При извода си, че с отмяната на административния акт, с който са били определени временни цени за достъп, платените до момента се явяват лишени от основание, съставът на САС се е съобразил с практиката на ВКС. Съгласно нея, отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. По въпроса за правните последици от отмяната на административния акт, който определя временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа – отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане на цената за достъп и поражда ли задължение за връщане на платената цена на отпаднало основание, има създадена съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в решения №28 от 28.04.2016г. по т.д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 104/27.06.2016г. по т.дело № 1610/2015г. на ІІ т.о., решение № 126/16.08.2016г. по т.дело №1592/2015г. на І т.о., решение № 12/31.01.2017г. по т.д.№ 2297/2015г. на ІІ т.о, решение № 220 от 23.01.2017г. по т.д. 3486/2015г. на І т.о., решение № 224/21.02.2017г. по т.д.2654/2015г. на ІІ т.о. В тях по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС решение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, е прието, че конститувното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД. Въззивното решение е съобразено с цитираната последователна практика на ВКС.
По същите съображения е неоснователно и искането за допускане на обжалването по въпроси: първи – пети от изложението. В цитираните решения по чл.290 ГПК е даден ясен отговор на въпроса дали размерът на цената за услугата достъп до разпределителната мрежа за производители, различен от определяния от ДКЕВР, подлежи на договаряне между страните по договора за достъп.
Хипотетичен като стоящ извън очертания предмет на делото е шестият въпрос, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване. Правен проблем, с който съдът не е сезиран не може да послужи като обща предпоставка за факултативния касационен контрол.
Седмият въпрос няма правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което е основание за касиране на решението, а не обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
При наличие на задължителна практика по въпросите, предмет на произнасяне от въззивната инстанция, по които се иска допускане на обжалването, изключено е приложното поле на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на които касаторът се позовава. Противоречивото произнасяне от съдилищата не е допълнително основание при действащата редакция на процесуалния закон.
Въпросите от изложението /8-10/, касаещи приложимостта към спора и съответно тълкуването на правото на ЕС не са предмет на произнасяне от въззивната инстанция, т.е. не са определящи за изхода на спора, поради което искането за допускане на касационното обжалване по тях. Те са теоретичен и не ся обсъждани в обжалваното решение.
Искането за спиране на производството е неоснователно. Тълкувателното решение по тълкувателно дело № 7/2017г. на ОСГТК на ВКС е обявено на 04.10.2018г. С него е отклонено предложение на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по въпроси, които в голямата си част на идентични на поставените от касатора в изложението.
Искането на ответната страна за присъждане на разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба е доказано, поради което касаторът следва да заплати сумата 1 521лв. по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането на възнаграждението в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Решение № 701 от 23.03.2018г. по в.т.д.№ 4501/2017г. на САС, ТО, 9 състав.
Осъжда „ЧЕЗ Разпределение България”АД да заплати на „Титан Къмпани”ООД, [населено място], общ.Б. сумата 1 521лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар