4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
С. 29.04. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1416/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция “Митници”, [населено място], подадена от юрисконсулт М. Т. срещу въззивно решение № 568 от 11.10.2012 г. по гр. дело № 856/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1150 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 2224/2012 г. на Русенския районен съд са уважени предявените от Л. А. Л. срещу Агенция “Митници” искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че даденото разрешение в обжалваното решение по приложението на нормата на чл.189 КТ е неправилно, тъй като по делото било установено, че е налице неизпълнение на възложената работа от ищеца, което деяние съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Според жалбоподателя работодателят е спазил предвидената в КТ процедура във връзка с установяване на нарушението, както и че решението е необосновано, тъй като съдът при постановяването му не е изпълнил задължението си да извърши пълно и задълбочено обсъждане на доказателствения материал. Поставените въпроси били от съществено значение за изхода на спора, тъй като се касаело до приложението на императивни правни норми и ако същите са нарушени, то това е самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Л. А. Л. чрез адвокат Е. Т. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, а по същество че решението е правилно. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отменена заповед № 539 от 2.02.2012 г. на директора на Агенция “Митници”, с която Л. А. Л. е дисциплинарно уволнен, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3295.17 лв., ведно със законната лихва считано от 16.03.2012 г. до окончателно изплащане на сумата, както и 500 лв. разноски по делото, Русенският окръжен съд е приел, че работодателят не е установил ищецът да е извършил нарушенията за които е наказан. Изложил е съображения, че дори да се приеме, че са налице нарушения на трудовата дисциплина за които е наказан, то с оглед еднократното неявяване на работа само за половината от работния ден, липсата на неблагоприятни последици за работодателя, наложеното дисциплинарно наказание не съответства на извършеното нарушение.
От изложеното в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК след извършено от настоящият съдебен състав уточняване като обуславящ изхода на спора следва да се посочи материалноправният въпрос за законността на наложеното дисциплинарно наказание, с оглед изискванията за преценка по чл.189 КТ, както и процесуалноправният въпрос за задължението на съда в производство по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващия орган е изпълнил изискванията на чл.189, ал.1 КТ и да изложи мотиви за това.
На поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд /решение по гр.д. № 620/2009 г., ІІІ г.о.; решение по гр.д. № 282/2012 г., ІV г.о./ Прието е, че критериите по чл.189, ал.1 КТ за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се определят от всички обективни и субективни обстоятелства, при които то е извършено. Работодателят разполага с правната възможност по чл.181 КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците/служителите и урежда организацията на работа в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват за работодателя от неспазването им. Преценката по чл.189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. На процесуалноправният въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 626/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Прието е, че при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника/служителя като изложи свои фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност. В случая въззивният съд е извършил съдебен контрол и е изложил съображения, че формалните изисквания на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание са спазени, но работодателят не е съобразил критериите на чл.189, ал.1 КТ. Приел е, че наложеното наказание е несъответно на тежестта на извършеното нарушение, поради това, че неявяването на работа е еднократно и само за половината от работния ден, че за работодателя липсват неблагоприятни последици от това нарушение, както и обстоятелството, че ищецът е дългогодишен служител при този работодател – с трудов стаж 26 години, като за този период няма извършени предходни нарушения. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси е в съответствие със задължителната съдебна практика, а обосноваността на изводите му е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика, за която не е обоснована необходимостта от нейната промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите оплаквания в изложението са относими към правилността на въззивното решение, които са основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Независимо от изхода на делото на ответника не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 568 от 11.10.2012 г. по гр. дело № 856/2012 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: