1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
[населено място], 29.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1002 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. Л., гражданин на Австралия, чрез адв. В. Д. срещу решение от 25.07.2011г. по гр.дело №959/2011г. на САС. Релевирано е оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон. В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси : 1.учредителната договорна ипотека представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 във вр. с чл.4.1 от процесния договор ; 2.има ли правновалидно значение фактът дали към момента на учредяване на ипотеката същата пряко уврежда интереса на купувача по предварителния договор или създава потенциална заплаха за правната му сфера за в бъдеще; 3. следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображение за отсъствие на доказателства от страна на касатора за реално увреждане на неговите интереси, както и отсъствие на пречки за последващо точно изпълнение на договора от продавача, основани на нотариално прехвърляне на процесния апартамент без тежести, като тези съображения да водят съда до извода договорното неизпълнение от страна на ответника по касационната жалба/ нарушение на чл. 4.2 от договора/ не може да се квалифицира като увреждащо интересите на продавача – касатор; 4.допустимо ли е решаващия състав при тълкува на процесния договор на осн. чл.20 ЗЗД да подмени волята на страните, обективирана в същия със своя, като по този начин се стигне до изменение на договора.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Поискано е присъждане на разноски за касационното производство.
Третото лице помагач [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. Л. против [фирма] – София иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 42 951.76 евро, претендирана като платена на отпаднало основание цена по развален предварителен договор от 31.01.2007 г. за покупко – продажба на недвижим имот апартамент № С 101, Комплекс „А. Вали” в землището на [населено място], и за сумата от 1760.25 лв. платена консултанстка услуга за покупка на същия апартамент, Софийският апелативен съд е приел, че сключеният между страните предварителен договор не е развален едностранно от ищеца – купувач с отправено във формата на нотариална покана изявление от 15.1.2009 г. Според решаващия състав едностранното волеизявление на купувача не е породило целените правни последици – разваляне на предварителния договор, по съображения, че систематимното и логическо тълкуване на клаузата на чл.4.2 от договора изисква освен предварително писмено съгласие на купувача за обременяване на имота с тежести/ сключване на договорна ипотека, каквото безспорно не е дадено / се изисква сделката да уврежда интересите на купувача, за да възниквне в негова полза потестативното право за едностранно разваляне на договора. Въззивният съдебен състав е счел, че по аргумент на противното от чл.4.1, б.”б”, страните са предвидили възможност при предаването на апартамента, имотът да е обременен с тежести, при условие че не се увреждат интересите на купувача, което условие следва да бъде налице и при тълкуване на чл.4.2 от договора. Изложен е довод, че както в нотариалната покана и исковата молба, така и в хода на процеса ищецът не излага съображения с какво ипотеката уврежда интересите му, както и за по етапното заличаване на ипотеката при прехвърляне на собствеността върху съответния конкретния обект, което предполага изпълнение на задължението на купувача за изплащане на остатъка от цената. Направен е обобщаващия извод, че фактът, че договорната ипотека е учредена без писменото съгласие на купувача, не е достатъчно основание за упражняване на потестативното право за разваляне на предварителния договор. Тъй като предварителния договор не е развален, не е отпаднало и основанието за даването на сумите.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към предмета на конкретното дело, но са от значение за правилността на въззивното решение. Първият от въпросите / т.1/ не е обуславящ изхода на спора и поради това не е налице основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като за въззивия съд не е имало спор, че сключването на договорна ипотека попада в сделките по чл.4.1 от договора. Въпросите /1, 2 и 3/ от Изложението се отнасят до извършената от съда преценка по повод съдържанието на обективираните в чл.4.2 и чл.4.1, б.”б” от предварителния договор клаузи, на обосноваността и законосъобразността на възприетите в резултат на тяхното тълкуване изводи, и по конкретно, че потестативното право за едностранно разваляне на договора ще настъпи, ако е налице увреждане на интереса на купувача. Поради относимостта на въпросите към релевантните за правилността на съдебния акт касационни основания по чл.281, т.3 ГПК те /въпросите/ не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По тези въпроси допълнителен аргумент за недопускане на касационното обжалване е липсата на твърдените от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът не е посочил съдебна практика задължителна за съдилищата, на която да противоречи въззивното решение, както и съдебна практика в която противоречиво да се разрешава правния въпрос. Твърдението че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото не е обуславя извод за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липсата на аргументи относими към разрешението по тълкуването на закона в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Четвъртият от въпросите е от значение за правилното решаване на делото, но не е налице противоречие с решение №81 по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК и относно разрешения в него правен въпрос, че на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза, по която е налице спор между страните, като съдът е задължен да се съобрази с обективната воля на страните, а не с тяхната предполагаема воля. С решението е прието, че въззивният съд не е се е съобразил с изявената воля на страните за началния момент на вземанията, произтичащи от прекратен договор за наем, а с предполагаема такава, а по конкретното дело спорът е дали учредената без съгласието на купувача ипотека уврежда интересите на кредитора и с оглед на това за правото за едностранно разваляне на предварителния договор от купувача.
Произнасянето на въззивния съд не противоречи на решение № 559 по гр.дело №1724/92г. на ВС поради липсата на обективен идентитет – за историческото тълкуване на термин в нотариален акт за прехвърляне на вещно право, което не е съществувало по закон. Съгласно т.3 от цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС са изключени решенията по арбитражни дела, каквото е решението от 19.02.2007г. по В. №106/2006г. Решение №131 по т.д. № 661/2008г. на ВКС, ТК е постановено при друга фактическа обстановка – уговорена клауза в договора за едностранното прекратяване на наемен договор при неплащане от наемателя на две последователни месечни вноски и автоматичното преустановяване на договорната връзка, както и за правота на наемодателя да иска заплащане на наема за времето през което е държан обекта от наемателя на основание чл.236, ал.1 ЗЗД.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изхода на касационното обжалване в полза на ответника ще следва да се присъдят документираните с представеното с молба от 4.06.2012г. платежно нареждане и извлечение от сметка на Адвокатско дружество “Г. и Партньори”. Молбата е депозирана преди закритото заседание 14.06.2012г. / чл.80 ГПК/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1355/25.07.2011г., постановено по в.гр.дело № 959/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, осми състав.
ОСЪЖДА Д. Л., гражданин на Австралия да заплати на [фирма] – София разноски 2400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: