О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр.София, 04.07.2012година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 883/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 231 на Ловешки окръжен съд, постановено на 18.10.2010год. по в.гр.дело №309/2010год., поправено с решение №175 от 01.07.2011г., с което е отменено решение №52 от 23.04.2010год., постановено по гр.дело №358/2009год. по описа на Тетевенски районен съд, като е постановено отхвърляне на предявения от Р. М. Р., Е. Х. Р. и Ц. М. Р. против М. Д. М. и Д. М. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС с искане да се признае за установено по отношение на ответниците М. Д. М. и Д. М. Г., че ищците Р. М. Р., Е. Х. Р. и Ц. М. Р. са собственици по наследство от наследодателя им Ц. М. Р., б.ж. на с.Ч.В., Л. област, и на основание реституция по чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ на У., находящ се в [населено място], Л. област, м.“Л.“, с площ от около ……. кв.м., съставляващ парцел……, в кв……по ПУП на селото, при граници: улица, парцел ……., парцел… в кв…. и неуригулирано-земеделска земя с идентификатор …… по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-……./…….. г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ ….. кв.м., със стар идентификатор ….., квартал ….., парцел …., при съседи: ……., …….., …….. и ……, и за осъждане М. Д. М. и Д. М. Г. да отстъпят собствеността и предадат владението върху този имот.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Р. М. Р., Е. Х. Р. и Ц. М. Р., представлявани от адвокат Т.Ц. от С. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси, доуточнени от съда: разширително или стеснително следва да се тълкува нормата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ с оглед определяне съдържанието на понятието “предоставени на трети лица”; за пределите на косвения съдебен контрол върху заповеди и решения за възстановяване на собствеността по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др.,осъществяван в рамките на исковото производство по спор за собственост; нищожен ли е административен акт,издаден от некомпетентен по степен орган . Позовава се на т.2 и т.4 от ТР№6/06г. на ОСГК и т.1 на ТР№2/91 на ОСГК на ВКС, с твърдението, че поставените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответниците по касация М. Д. М. и Д. М. Г., представлявани от адв.С., вземат становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
Предмет на делото е ревандикационна претенция. Ищците претендират, че са собственици на процесния имот на основание наследяване от Ц. М. Р. и реституция по чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ . Ответниците оспорват иска с твърдението, че те са собственици на имота на основание наследяване от Д. М. Г. и реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска, съдът е приел, че спорният имот преди създаване на ТКЗС през 1957 г. в махала Д. на с.Ч.В., Л. област, е представлявал земеделска земя; че ТКЗС е включвало и земеделски земи от махала Д., която не е била самостоятелна териториална единица; че процесният имот е влязъл в регулация през 1967г.,както и че в първия и последен кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № …./……г. в разписната книга към него имот с пл.№ ….., представляващ празно дворно място е записан на името на Д. М. Г., находящо се в кв….., У. …..;че ищците не са установили техният наследодател да е станал член на ТКЗС, както и не са установили идентичност на процесния имот по исковата молба с имота по нот.акт № 85/1931 г. ,удостоверявящ какви имоти е притежавал наследодателят им Ц. М. Р.. Приел е за установено, че ищците са предприели действия по чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ за земеделска реституция като са подали заявление с вх.№ …../……. г. до ПК /сега ОСЗГ/ [населено място], и с решение № К ……:…… г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц. М. Р. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от …… дка, V. категория, находяща се в строителните граници на [населено място], в м.“Л.“, имот пл.№ ……., парцел ……, кв….. от плана от …… г., при описаните граници, заявен с пореден № …. от заявлението и установен със съдебно решение № 45/16.06.2008 г. по гр.ах.д.№ 3/2008 г. на Т.. Извършвайки косвен съдебен контрол на реституционната процедура и отчитайки, че ищците по делото не са установили идентичност на имота, описан в исковата молба, с част от описания имот по нот.акт № ……/…… г., освен с приложените такива към преписката за изработване на помощния план, които са оспорени по недлежния ред от ответниците, съдът е приел, че решението на ОСЗГ [населено място] не следва да бъде зачетено. Приел е също, че през 1983 г. за нуждите на държавата спорният имот е отчужден от Д. М. Г. и същият е бил обезщетен парично със сумата 1402,00 лева съгласно влезли в законна сила административни актове по чл.98-100 от ЗТСУ /отм./. Процесният имот е актуван като държавна собственост видно от А. № 913/13.02.1992 г. на община [населено място]. Ответниците като наследници на Д. М. Г. са предприели действия по чл.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. през 1992 г. и с решение № 6 на Кмета на община [населено място] им е възстановена собствеността върху отчуждения имот по заповед № …./…… г., съставляващ пл.№ …., кв….., парцел….. по плана на [населено място] от …… г., действащ и сега. Със заповедта е разпоредено въвеждането във владение да се извърши след възстановяване на сумата 1402 лева и отправено писмено искане за изменение на регулационния план, съгласно параграф единствен от ДР на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. С квитанция по ПКО …../…….. г. М. Д. М. е внесъл по сметка на общината [населено място] сумата 1402 лева. Съдът е обосновал извод, че процесният имот е бил отчужден по надлежния ред от наследодателя на ответниците , заплатен на последния, в последствие е извършена реституция в полза на наследниците му и се владее от първия ответник. Във връзка с направеното от страна на ищците оспорване на решение № 6 с искане към съда за прогласяване на неговата нищожност, тъй като е подписано със запетайка от заместник кмета на общината, който не е орган, компетентен да се произнася по искане за отмяна на отчуждаване по чл.4 от цитирания реституционен закон, съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като решение № 6 е приподписано и от кмета Ц. Ц.. Намерил е, че следва да се има предвид фактът, че наследодателят на ответниците е бил собственик на спорния имот преди отчуждаването му и същият на законно основание е обезщетен парично именно като собственик на имота, отчужден за нуждите на държавата, обезщетението е върнато, а видно от писмо № …../……. г. на Община [населено място], ответниците са уведомени, че заповед № …../……. г. на Кмета на община [населено място] е влязла в законна сила и с нея се утвърждава частично изменение на регулационния план на [населено място] като за имот пл.№ ….. се отрежда самостоятелен парцел …… в кв…… за индивидуално жилищно строителство на М. Д. М. и Д. М. Г., тоест, че регулационните изменения на дворищно-регилуционния план на селото за спорния имот са влезли в законна сила и са породили своите правни последици във връзка с извършване на въвод във владение в полза на ответниците и саниране на административния акт по реституцията на имота. че след приключване на реституционната преписка по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Съдът е приел и това,че от 1992 г. до настоящия момент ответниците владеят имота непрекъснато, явно, несмущавано и с намерение за своене, което по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС чрез оригинерен способ ги прави собственици на същия. В подкрепа на този извод е отчел и обстоятелството, че ответникът М. Д. М. през 1998 г. след извършване на доброволна делва, по наследство и давностно владение се е снабдил с нот.акт за собственост № …/….. г. и е декларирал спорния имот пред ТДД [населено място] като собствен.
В контекста на гореизложеното въззивният съд е приел, че собствеността върху имота е придобита от ответниците въз основа на административен акт с вещно-правни последици, каквато е заповедта за възстановяване правото на собственост върху отчуждения от общия им наследодател недвижим имот през 1983г. Приел е ,че не е налице нищожност на административните актове поради липса на компетентност, ако не са подписани от носителя на правомощието / титуляра/, а от негов заместник, защото вътрешнослужебните отношения в органа – носител на административната власт, не могат да се противопоставят на третите добросъвестни лица, каквито са наследницете на Д. М. Г.. Същите своевременно са възстановили по сметка на общината сумата в размер на 1402 лева, представляваща обезщетението, което са получили срещу отчуждения им имот, подали са молба за частично изменение на ПУП и със заподед на административния орган е одобрено това изменение в тяхна полза и съшите са въведени от същия административен орган във владение на процесния имот. Влезлите в сила административни актове се ползват със стабилитет, който не трябва да се нарушава по конюнктурни и формални съображения. В настоящия казус е налице конкуренция на права на възстановен по силата на различни реституционни закони един и същ имот. Ако при тази конкуренция на права се отдаде предпочитание на бившите собственици на земята, това ще противоречи на чл.17 от Конституцията на Р.България, както и на принципа залегнал в ЗСПЗЗ, земята да се възстановява само, когато не е придобита законно от трети лица. С оглед на тези съображения е приел, че в процесния случай земята не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а се запазват правата на лицата, на които е риституирана по ЗВСНОИ по ТЗСУ и др. за отчуждените им по ЗТСУ /отм./ имоти за нуждата на държавата. Според въззивния съд разпоредбата на чл.10,ал.13 от ЗСПЗЗ има предвид само земите, включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което от приложното й поле се изключват разпоредителните сделки, извършени от държавата в полза на трети лица с имоти, които са били одържавени след масовизирането им. Тези разпореждания запазват своето действие и имотите не подлежат на възстановяване на бившите им собственици,тъй като са станали обект на валидно придобиване.
Съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателя на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Правният въпрос за начина, по който следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост съобразно разпоредбите на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 6/10.05.2006 г. на ВКС по т.гр.дело № 6/2005 г. на ОСГК – т.4-та. Според т. 4. от ТР № 6/2006 г. по т.гр.дело № 6/2005 г. на ОСГК косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. Решаването на посочения правен въпрос обуславя крайният извод за основателност или не на исковата претенция с пр.осн.чл. 108 от ЗС. По този правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване и по третия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Правният въпрос – нищожен ли е административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган, е решен в противоречие с практиката на ВКС – т.1 на ТР№2/91 на ОСГК на ВКС, съгласно която, административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган, е нищожен. Решаването на посочения правен въпрос също обуславя крайния извод за основателност или не на исковата претенция с пр.осн.чл. 108 от ЗС, поради което и по този правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице основания за допускане касационно обжалване по първия, поставен от касатора, въпрос – разширително или стеснително следва да се тълкува нормата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ с оглед определяне съдържанието на понятието “предоставени на трети лица”. Този въпрос не е обуславящ крайния изход на делото, поради което и не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. При липса на общата предпоставка не се дължи произнасяне по наличието или не на специфичните предпоставки, поддържани от касатора.
Второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая никакви доводи в посочените насоки не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че и това основание допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 231 на Ловешки окръжен съд, постановено на 18.10.2010год. по в.гр.дело №309/2010год.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 56,35лв. и представят вносен документ за това в съда, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на І г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: