О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр. София, 05.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1327/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. А., Н. А., Н. А. и Л./Л./ Б. срещу въззивно решение № 8674 от 21.12.2017г., постановено по в.гр.д.№ 3794/17г. на Софийския градски съд, ІV-Д с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № ІІ-66-26 от 28.03.16г., постановено по гр.д.№ 6412/10г. на Софийския районен съд, 66 с-в, с което е допусната да се извърши съдебна делба на УПИ VІІІ-5 от кв.13 по плана на [населено място], м.”ГГЦ-Зона Г-14”, с площ от 308 кв.м., заедно с построената в мястото двуетажна сграда, със застроена площ 210,75 кв.м., между Й. Н. А. с квота 6/24 ид.части, Е. А. с квота 1/24 ид.част, Л. А. Б. А. с квота 6/24 ид.части, Е. М. М., С. А. С., Б. А. С. с квоти по 1/24 ид.част, Е. Й. Л., Е. А. А., Н. А. и Н. А. с квоти по 2/24 ид.части.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил одържавен през 1949г. по реда на ЗОЕГПНС от наследодателите на страните А. С. Б., М. Й. Л., Й. Н. А., Е. А. и С. А. А., като собствеността върху имота е била възстановена по силата чл.1 и чл.3 ЗВСОНИ. Във връзка с направения по делото от касаторите довод, че в настоящото производство следва да участва като страна Р. Й. /сестра на ищеца в първоинстанционното производство Й. Н. А./, която през 1985г. се е отказала от наследството на своя баща, който е притежавал и от когото е била одържавена идеална част от имота, в полза на своя брат, въззивният съд е приел, че отказът от наследство е направен пред компетентния орган – районен съд Тел А., И. и този отказ изключва окончателно и завинаги отреклата се от наследство от кръга на наследниците на починалия, поради което тя не може да бъде призована отново към новооткритото наследство на основание чл.90, ал.2 КМЧП.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по въпросите: 1. При отказ от наследство, направен по открито в друга държава наследство, преди възстановяване собствеността върху одържавен имот и впоследствие включен в наследствената маса, следва ли да бъдат възстановени правата на отказалите се наследници съгласно чл.91а ЗН спрямо този имот; 2. Приложим ли е КМЧП относно наследство, открито преди приемането му през 2005г. и 3. Приложима ли е нормата на чл.90, ал.2 КМЧП, свързана със завещанието, и за отказа от наследство.
Ответникът по жалбата Й. Н. А. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като претендира разноски. Останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на обжалваното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
В случая, с оглед доводите на касаторите за неучастие в делото на съсобственик /задължителен другар/, е налице вероятност обжалваното решение по допускане на делбата да е недопустимо, поради което същото следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.
По поставените в изложението към жалбата въпроси съдът ще се произнесе с решението по същество на подадената жалба.
С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение като на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на по 25 лв. за всеки от тях съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ВКС.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 8674 от 21.12.2017г., постановено по в.гр.д.№ 3794/17г. на Софийския градски съд, ІV-Д с-в.
У к а з в а на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по с/ка на ВКС в размер на по 25 лв. и да представят вносните документи по делото, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: