ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
София, 07,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 443 /2010 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Ю. М. от Кърджали против определение № 565/23.04.2010 г. по ч.гр.д. № 369/2010 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава определение по гр.д. № 184/2009 г. на Кърджалийски ОС, с което се оставя без разглеждане предявения от жалбоподателя срещу Б. ООД-Кърджали и М. В. иск с правно основание чл.26,ал.2,изр.2 ЗЗД, и се прекратява производството по делото, като са присъдени разноски.
Ответниците по частната касационна жалба са подали отговори, че същата е недопустима, а освен това е неоснователна, като претендират за разноски, но няма доказателства за платени такива в това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпроса за правния интерес на ищеца, в качеството му на съдружник в търговско дружество, да предяви иск за установяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот, сключен между дружеството в което той е съдружник и трето лице, са били налице предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По чл.280,ал.1,т.1 ГПК няма посочена задължителна практика на ВКС, съобразно т.2 ТР 1/19.02.2010 ОСГТК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. В случая, само част от представените съдебни актове са влезли в сила, но и те не са идентични с поставения въпрос по обжалваното определение. Така например, Р № 35/27.03.2009 г. по т.д. № 816/2008 г. на ІІ т.о. визира правомощия по чл.3 и чл.41,ал.2 ЗППДОП-отм., опр. № 207/16.10.2006 г. по в.ч.гр.д. № 510/2006 г. на ВТАС касае обективно съединени искове по чл.97,ал.1 и чл.431,ал.2 ГПК-отм., опр. от 19.11.2004 г. по ч.т.д. № 212/2004 г. на БАС е относно обезпечаване на иск за установяване нищожност на регистърно решение.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 565/23.04.2010 г. по ч.гр.д. № 369/2010 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: