5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София,08.04.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1703/2010г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от В. Д. Т. срещу решение от 21.04.2010г. по гр.д.№ 53/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че със същото са разрешени процесуално правен и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Решението е обжалвано и от В. апелативен съд-София в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ. Поддържа се, че със същото са разрешени процесуално правен и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата .
Решението е обжалвано и от В. вонен съд в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ. Поддържа се, че със същото е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС .
Решението е обжалвано и от А. прокуратура София в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ. Поддържа се, че със същото е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата .
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 26.11.2009г. по гр.д.№2768/2008г. на Софийски ГС, е осъдил В. апелативен съд-София, В. вонен съд и П. на РБ да заплатят солидарно на В. Д. сумата 18 000 лева обезщетение неимуществени вреди и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 100 000 лева, на основание чл.2, т.2, пр.3 ЗОДОбВ. Установено е по делото, че с постановление от 18.11.2002г. на В. военен прокурор-повдигнато обвинение-чл.233, ал.1 НК/ за осъществяване на забранена външнотърговска дейност с военни продукти/, образувано е нохд 33/2003г. на В. военен съд и е признат за виновен, като му е определено наказание лишаване от свобода, но отложено с изпитателен срок. С присъда от 30.06.2004г. по нохд №133/2004г. В. съд е увеличил наказанието лишаване от свобода от четири месеца на две години, но отново отложено изпълнение с изпитателен срок от 4 години. С решение от 14.06.2006г. по нохд №919/2005г. ВКС е отменил присъдата и върнал делото на В. съд, а той на В. прокуратура и с постановление от 25.03.2008г. на РП-Търговище е прекратено производството поради липса на престъпление. Съдът е приел, че през този период са предприети редица мерки на принуда, като забрана за напускане на страна, които са довели до загуба на социална среда и контакти и неблагоприятни отзиви в медиите. Съдът е изложил съображения, за това че тези факти са от значение при определяне на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, В. Т. поддържа, че с решението е даден отговор на процесуално правен и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата за задължението на съда за преценка на всички доказателства по делото от въззивния съд и за това, че съдът неправилно е приложил критерия за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди. Представя решение от 11.02.2009г. по гр.д.№5367/2007г. ВКС, в което е определено по-голямо обезщетение, решение от 27.03.2008г. по гр.д.№1726/2007г. на ВКС, в което също е присъден по-висок размер обезщетение и решение на окръжен съд – невлязло в сила, поради което не следва да бъде съобразявано от настоящата инстанция.
В изложение към касационната си жалба и В. апелативен съд- София поддържа като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ, разрешаването на процесуално правен и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС- за преценкато на всички доказателства в съвкупност и за точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на пострадалия. Позовава се на ТР№3/2004г. на ОСГК на ВКС-т.11, не представя решения.
В изложение към касационната си жалба В. вонен съд поддържа като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ по въпроса, кога възниква отговорност за съда по цитирания закон, по който съдът се е произнасал в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение от 27.05.2010г. на ВКС, в което е прието, че съдът отговаря самостоятелно за вреди по чл.2, ал.1, 3 ЗОДОбВ само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано.
В изложение към касационната си жалба Софийска апелативна прокуратура поддържа като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ приложил критерия разрешаването на въпроса за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 26.01.2009г. по гр.д.№6122/2007г. на ВКС, решение от 04.03.2009г. по гр.д.№4724/2007г. на ВКС и решение от 08.07.2008г. по гр.д.№262/2008г. на ОС Пловдив, в които са определени обезщетения в други размери.
При така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, тъй като съдът се е съобразил с разбирането, дадено в задължителната практика на ВКС в решение от 22.02.2011г. по гр.д.№1863/2010г. ВКС, решение от 06.07.2010г. по гр.д.№ 661/2009г. и решение от 16.03.2011г. по гр.д.№ 215/2010г. на ВКС, в която е прието, че изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти) следва да съответстват на събраните по делото доказателства.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по материалноправен въпрос от значение за спора относно “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, по който съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. В представените решения на състави на ВКС, както и в задължителната практика на ВКС, застъпена в решение от 27.05.2010г. по гр.д.№5076/2008г., решение от 12.10.2010г. по гр.д.№1210/2009г. на ВКС, решение от 21.09.2010г. по гр.д.№3137/2008г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. и решение от 22.10.2010г. по гр.д.№1927/2009г. на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии, тъй като определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.
Не е посочена противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези. Не се сочи в жалбите и погрешна практика на ВКС, която следва да бъде изоставена, като с оглед променените икономически и социални условия на живот, следва да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при наличие на постоянна такава даваща разрешение, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2, т.2 ЗОДОбВ по справедливост се изисква преценка с оглед на конкретния случай.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по материалноправен въпрос от значение за спора относно предпоставките при възниква отговорност за съда по ЗОДОбВ, по който съдът се е произнасал в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата В представеното от жалбоподателя- В. военен съд, решение е прието, че съдът отговаря самостоятелно за вреди по чл.2, ал.1, 3 ЗОДОбВ само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано. Но в случая съдът не е разгледал предявения иск на това основание, а на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОБОбВ, като е приел, в съответствие с практиката на ВКС, че в тези случай съдът не носи сам отговорност за вредите от незаконно наказателно преследване. Въззивният съд е дал отговор на поставения въпрос и в съответствие с т.11 на ТР№3 по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, н която е прието, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-2 ГПК на решение от 21.04.2010г. по гр.д.№ 53/2010г. на Софийски апелативен съд по жалби на В. Д. Т., В. апелативен съд-София, В. воeнен съд и А. прокуратура – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: