ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
София, 08.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 913 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на М. Б. Й. срещу решението на СГС от 12.ІІ.2011г. по в.гр.д. № 11833/2010г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липсата на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за това. Освен това в отговора се твърди и недопустимост на касационната жалба на основание чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като исковете по чл.225 ал.1 и по чл.221 ал.2 от КТ били с цена под 5000лв. Претендират се разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, в т.ч. и по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ с оглед обусловеността му от този по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Предвид обстоятелството, че атакуваното въззивно решение няма за предмет иск с правно основание чл.221 ал.2 от ГПК, възражението на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба е неоснователно.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 03.VІІІ.2010г. по гр.д. № 5301/2010г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от М. Й. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е законно дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „техник кабелна мрежа” със заповед № 2905/03.ХІІ.2009г., връчена на същата дата, на основание чл.190 ал.1 т.4 от КТ за това, че на 11.ХІ.2009г. в частен склад за изкупуване на метали в [населено място] при проверка на служители на МВР е установено, че има предаване на парчета от кабели и метали /олово и мед/ и че при нарязването и товаренето на кабела е имал участие и ищеца, с което нарушил доверието на работодателя и уронил доброто му име от разпространената в медиите информация, че служителите му са участвали в кражбата на кабели. Спазени са разпоредбите на чл.193 ал.1 и чл.194 ал.1 от КТ. Доказано е с гласни и писмени доказателства, че работниците, сред които и ищеца, на 11.ХІ.2009г. са извършвали работа, която не е в преките им задължения – подмяна на стари кабели с нови, което само по себе си представлява дисциплинарно нарушение. Сам ищецът в писмените си обяснения потвърждава, че е извършвал тази работа и че намерените при полицейската проверка в частен склад за изкупуване на метали в [населено място] кабели са взетите стари кабели при подмяната им с нови. Дори да е налице небрежност на ищеца, допуснал да се използва и нарязва кабела от олово и мед, е налице дисциплинарно нарушение. С работен бюлетин за състоянието на кабелната мрежа се доказва настъпилото увреждане при подменен кабелен участък от 200 м. В Инструкция за съхраняване на демонтираните кабели е предвидено същите да се предават в регионален склад за повторна употреба, а не в склад за суровини.
В изложението на М. Б. Й. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, се сочи, че съдът съгласно КРБ бил длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, че неправилното решение поради нарушение на материалния закон водело до накърняване на принципа на дирене на обективната истина и на законност на решението; едва с отговора на исковата молба ответникът навел доводи за участие на касатора в кражба на телефонен кабел, че е бил запознат с инструкцията за съхраняване на кабели и че била налице схема за нарязването и извличането на кабела и за извозването му на нерегламентирано място; съдът превратно тълкувал събрания доказателствен материал, сочещ, че ищецът не е нарушил трудовата дисциплина; пред въззивния съд не били ангажирани доказателства, нарушен бил принципът на непосредственост да се възприеме изразената от свидетелите фактическа обстановка, тъй като този съд не е присъствал на разпита им; съдът приел за достоверни непотвърдени факти, за които не е имало спор и не са подлежали на доказване – защо ищецът отишъл да отстранява повреда без изрична писмена заповед; от представения работен бюлетин било видно, че аварията на Ц. шосе била възникнала две седмици преди отстраняването й от ищеца и колегите му, факт било, че работодателят изпратил своите служители за това поради забавянето на сроковете от аварийната група, работодателят не бил посочил такова основание в заповедта за уволнение, съдът игнорирал и факта, че отстраняването на неизправности по кабелното трасе е част от длъжностната му характеристика; в заповедта никъде не било отразено нарушаване от Й. на трудовата дисциплина, като отстранил съществуващата повреда; свидетелите категорично заявили, че не са имали договорка с него за извозване на повредения кабел на нерегламентирано място; на ищеца е наложено най-тежкото наказание без наличие на пряка вина и на нарушение на трудовата дисциплина, в заповедта не се твърди, че той е извършил престъпление или сходно на него деяние – в този смисъл били многобройни решения по идентични случаи, невлезли в законна сила, като за еднаква фактическа обстановка било неправилно постановяването на различни решения. ВКС следвало да се произнесе по въпроса дали отстраняването на авария в кръга на служебните задължения представлява злоупотреба с доверието на работодателя или е част от задължението на работника /служителя/, изрично установено с длъжностната му характеристика. Към 11.ХІ.2009г. ищецът не е бил запознат с инструкцията за съхранение на кабели, не е знаел къде ще бъде извозен кабелът, не е имал контролни функции, не е имал договорка за получаване на пари от извозването му на нерегламентирано място, установено по делото било, че нарязването е извършено с цел по-лесното транспортиране на кабела от мед, дълъг 200м. Противоречиви били становищата на първоинстанционния и въззивния съд относно вината на ищеца. За него оставало неясно с кое действие е нарушил трудовата дисциплина, оставал неясен и въпросът дали ако не се бе подчинил на началника си да отстрани повредите, това не би било пряко нарушение. По делото не било представено нито едно доказателство, че ищецът е станал причина за изнасяне името на работодателя в медиите. ВКС следвало да разреши въпроса досежно значението на „злоупотреба с доверието на работодателя”, което било от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди се наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не е съобразено с тези изисквания. В него не е формулиран нито един от въпросите от значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивния съд при постановяване на атакуваното решение. Релевираните в този документ съображения обективират личната преценка на касатора за незаконност на уволнението му, както и оплаквания за допуснати процесуални нарушения, за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон. Те представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, които, обаче, подлежат на касационна проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането. Следва да се посочи, че въпросът „дали отстраняването на авария в кръга на служебните задължения представлява злоупотреба с доверието на работодателя или е част от задължението на работника /служителя/, изрично установено с длъжностната му характеристика” освен, че не е правен, а фактически, не е бил и предмет на разрешаване от въззивния съд. При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка е невъзможна преценката за наличието на някой от твърдяните от касатора допълнителни критерии за допускане на касационно обжалване.
Що се отнася до въпроса за значението на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя”, така поставен, той е бланкетен. От друга страна, във връзка с фактическия състав на това основание за уволнение е налице многобройна съдебна практика, в т.ч. и по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 86/25.V.2011г. по гр.д. № 1734/2009г. на ВКС ІV ГО, която настоящият състав споделя и с която атакуваното решение не е в противоречие.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІІ „Г” състав, от 12.ІІ.2011г. по гр.д. № 11833/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: