О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр. София, 27.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1397 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Д. Й. Б., Й. Я. Б., С. Й. Б., Д. И. Д. и Х. И. Ш., чрез пълномощника им адв. Н. В. , обжалват въззивното решение от 30.06.2009 год. по гр. д. № 645/2009 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.11.2008 год. по гр. д. № 262/2007 год. на Кюстендилския окръжен съд. С него са отхвърлени предявените от касаторите против О. Д. и С. М. П. искове за прогласяване нищожността на договора от 26.02.2003 год. в частта му относно възстановения на касаторите земеделски имот- нива от 3 дка в строителните граници на гр. Д., кв. “А” и за предаване на владението върху него от ответниците.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с молба за отмяната му и вместо това исковете им бъдат уважени.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторите сочат материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според тях “имат значение за точното прилагане на закона, както и за уеднаквяване на противоречива практика на съдилищата, а също така и за развитието на правото”.
Ответниците С. П. и О. Д., чрез пълномощника им адв. М, оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, по съображенията, изложени в писмения им отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което исковете на касаторите против ответниците за нищожност на сключения между тях договор за покупко-продажба и за ревандикация на възстановения имот са отхвърлени, въззивният съд е приел, че ищците, сега касатори, не се легитимират като възстановени собственици на спорната нива от 3 дка, поради което и не са легитимирани да атакуват продажбата на този имот, включен в по-голям такъв. Съдът е преценил материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия и заключил, че не са налице предпоставките за възстановяване собствеността върху имота по ЗСПЗЗ – липсват доказателства наследодателят им да е бил собственик на имота, налице е отчуждително действие на регулационния план, по който имотът е бил отреден за мероприятие, освен това в решението за възстановяване правото на собственост имотът не е индивидуализиран с граници, а и същото не е придружено със скица. Поради това и не е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки – ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния имот към настоящия момент, но дори и да се приеме обратното, възражението на ответника П за придобиване на имота по давност се явява основателно, с оглед момента на сключване на договора, респ. присъединяване владението на праводателя му в периода след изменението на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.
С разпоредбата на чл. 288 ГПК достъпът до касационно обжалване на въззивните решения е ограничен с произнасянето относно наличието на основанията за допускането му, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, при наличие на останалите предпоставки по т. т. 1-3. Както е посочено в мотивите на т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на касационния контрол, който определя и произнасянето на ВКС по допускане на касацията. В настоящия случай, формулираните от касаторите въпроси не са правни въпроси от значение за изхода на делото, тъй като не обуславят неговата решаваща воля, правните му изводи, а касаят правилността на обжалваното решение. Тази проверка на обжалваното решение не може да бъде осъществена в настоящето поризводство, което има за предмет обсъждане наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Без посочени правни въпроси, които са от значение за изхода на спора, и по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, безпредметно е да се обсъжда наличието и на противоречива практика /по който въпрос касаторите също не са изложили съображения, а по делото са налице единствено приложени съдебни решения, без да е конкретизиран противоречиво решения въпрос/, както и дали същите имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. И за наличието на това основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсват съображения за приложното му поле, тъй като то предполага необходимост от тълкуване на неясни или непълни правни норми, липса на съдебна практика по даден въпрос или необходимост от възприемане на друго тълкуване с оглед промяна на утвърдена съдебна практика.
В заключение се налага извод за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 793 от 30.06.2009 год. по гр. д. № 645/2009 год. по описа на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Й. Б., Й. Я. Б., С. Й. Б., Д. И. Д. и Х. И. Ш. да заплатят на С. М. П. разноски в размер на 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: