О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 545
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.д. № 1096/2009 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ц” АД срещу решение № 269 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 1063/2007 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 212 от 10.10.2007 г. по гр.д. № 465/2006 г. на РС-гр. Бяла Слатина (поправено по реда на чл.247 ГП. с решение от 03.06.2009 г.), с което е прогласена нищожността на нотариален акт № 83, том ІІ , рег. № 2* дело № 354/2000 г. от 03.08.200 г. на Н. Г. Х. с район на действие Районен съд Бяла Слатина, вписан в Регистъра на Нотариалната камара на РБ под № 4* с който П. “Е”- М. учредява договорна ипотека на собствения си недвижим имот, подробно инвидидуализиран в исковата молба с данъчна оценка 14 101.90 лв. в полза на “Ц” АД за обезпечаване на отпуснат от Банката заем на В. К. В. за сумата 15 000 (петнадесет хиляди лева).
В касационната жалба се поддържат доводи за процесуалната недопустимост на обжалваното решение и евентуално за поставовяването му в нарушение на материалния закон, като към жалбата съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГП. е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдилищата не са се произнесли по първоначално предявения иск, а под формата на уточнение на петитума му в нарушение на правилата на чл.116 ГП. (отм.) са подменили предмета на делото, като са обсъдили искове, които не са надлежно предявени и в този смисъл делото било решено в противоречие с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 36 от 26.02.2007 г. по т.д. № 511/2006 г. на ВКС, І-во т.о. Повдигнати са и въпроси относно правната същност на нотариалното удостоверяване, за нищожността на ипотечния нотариален акт, за цялостната и частична недействителност на ипотечния акт, за допустимостта на обявяване на частичната му недействителност, както и съществени според касатора процесуалноправни въпроси, като процесуално представителство пред съд, доказателствена тежест и допустимост на свидетелски показания в исковия процес по оспорване на нотариалното удостоверяване и формалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване, като тези въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и обосновават допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация П. “Е”, с. М., Община Б. чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, подробно изложени в подадения по реда на чл.287, ал.1 ГП. отговор.
ВКС, състав на ІІ-ро т.о. намира, че касационната жалба е подадена от належна страна в срока по чл.283 ГП. срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но независимо от процесуалната й редовност не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГП. за допускане на касационното му обжалване.
С обжалваното решение на Врачанския окръжен съд е оставено в сила решението на РС-Бяла Слатина, с което като е прието, че предмет на делото са предявени в обективно съединение искове по чл.170 във вр. с чл.166, ал.2 ЗЗД, въз основа на доказателствата е счетено, че ипотеката върху целия имот е учредена без съгласието на УС на ответната кооперация, както и че обособена част от имота е бил прехвърлен от нея на трето лице преди учредяването й, а според съдебнотехническата експертиза в имота има четири обособени обекти, които могат да бъдат поотделно предмет на договорна ипотека. В заключение е направен извод, че след като в ипотечния договор е индивидуализиран целия имот, но част от него вече не бил собственост на ищеца е налице частична недействителност, която влече след себе си нищожност на цялата ипотека.
На първото от посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГП. касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо.
Въпросът дали решаващият съд се е произнесъл по предмета на спора и/или недопустимо го е разширил чрез прибавяне на нов иск в разрез с правилата за изменение на иска е винаги съществен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Поддържаното от касатора становище за разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС не се споделя от настоящата инстанция. Напротив, въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената практика, че предметът на делото се определя от изложените в исковата молба обстоятелства и отправеното искане за защита, съобразно които съдът определя правната квалификация на предявения иск, без да е обвързан от посочената от самия ищец квалификация.
Първоначално предявеният от П. “Е” иск е за прогласяване нищожността на договорната ипотека, учредена в полза на касатора с твърдения за сключването на договора при липса на представителна власт. Поддържано е, че при подписване на нотариалния акт председателката на кооперацията заявила, че УС е дал съгласие за ипотекиране само на първия етаж от Търговската сграда, а не върху дворното място и застроените върху него търговски и стопански постройки, на което представителите на Банката заявили, че това няма никакво значение. Следователно, независимо от първоначално изразеното в исковата молба становище за сключване на ипотечния договор от лице без представителна власт, правилно съдилищата са субсумирали така наведените от ищеца твърдения под нормата на чл.26, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.15, ал.2 ЗК председателят на Кооперацията извършва сделки на разпореждане с имуществото й въз основа на предварително решение на УС, а в случаите на чл.15, ал.4, т.10 – въз основа на предварително решение на общото събрание. Наведените в посочения смисъл твърдения на исковата молба са обусловили правилния извод на въззивния съд, че първоначално релевирания от ищеца порок, водещ до твърдяната нищожност на ипотечния договор се свежда именно до липсата на съгласие от кооперацията за ипотекиране на целия недвижим имот, а не до липса на представителна власт. Изложеното позволява да се приеме, че с депозираната от ищцовата страна молба уточнение е внесено само прецизиране на основанието за нищожност и в този смисъл не е налице твърдяната от касатора подмяна на предмета на делото чрез въвеждане на нов иск чрез недопустимо според правилото на чл.116, ал.1 ГП. (отм.) изменение на иска.
Не е налице и твърдяното недопустимо разширяване на предмета на делото чрез прибавяне на нов иск с цитираната молба-уточнение, с която ищецът наред с първоначалното е въвел и второ основание за търсената от него защита, изразяващо се в липсващо в договора поединично определяне на отделните имоти, върху които е учредена ипотеката, с което е нарушена разпоредбата на чл.166, ал.2 ЗЗД. Доколкото в хода на процеса това нарушение е свързвано с продажбата на попадащ в ипотекирания имот обект на трето на процеса лице, очевидно е, че твърдяната според ищеца нищожност се изразява в невъзможността имотът да бъде идентифициран като имот, собствен на длъжника към момента на учредяване на ипотеката – основание също за нищожност по чл.170 ЗЗД. Касае се до последващо обективно съединяване на иска чрез прибавяне на нов иск, но при спазване на правилата за изменение на иска по чл.116 ГП. (отм.), без да се засяга едновременно основанието и петитума на първоначално предявения.
Настоящият състав приема, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГП. за допустимост на касационното обжалване изисква същественият процесуално правен или материалноправен въпрос да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко са обусловили изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност, каквито по същество се навеждат от касатора и които следва да се квалифицират по чл. 281 ГП. , но не обосновават приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. След като така формулираните от касатора въпроси не осъществяват основното изискване за допустимост на касационното обжалване, то отсъствието му не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявения допълнителен критерий за това по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГП. , поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 1063/2007 г., на Врачанския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: