3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 10.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3942/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1133/ 17.12.2014 г. по гр.д.№ 1820/ 2014 г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с решение № 206 от 27.04.2015г по гр.д.№ 168/ 2015 г. на Окръжен съд Велико Търново е допусната делба на две ниви в землището на [населено място] между съсобствениците Е. П. Г.- 1/3 ид.ч., Х. Х. С.- 1/3 ид.ч., Й. М. И.- 1/6 ид.ч. и В. Д. К. и П. Д. Б.- по 1/12 ид.ч.
Съделителката Х. Х. С. е подала касационна жалба срещу въззивното решение, тъй като не е било уважено възражението й за придобиване на съсобствения имот по давност. Във връзка с това намира решението за неправилно и необосновано. По допускането на жалбата до разглеждане се позовава на противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС по правния въпрос за приложението на чл.69 ЗС в случаите, когато владението е получено по предварителен договор и че за придобиване на имота по давност от наследника на владелеца е достатъчно доказване на фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.
Твърди противоречие и с р.№ 47/ 3.04.2015 г. по гр.д.№ 6373/2014 г, ІІ г.о., р.№ 520/5.08.2010 г. по гр.д.№ 1070/ 2009г., р.№ 503/8.07.2005г. по гр.д.№ 195/2005 г., І г.о.,ТР № 55/ 1.07.1962 г. на ОСГК на ВС.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делбата има за предмет две ниви, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на Т. К. М., който е общ наследодател на страните. С предварителен договор от 19.07.1994 г. Т. К. продал нивите на сестра си П. К. М., като й е предал и владението им. Т. К. М. починал на 15.01.1995г. и оставил за наследници трите си сестри П., Д. и С., съответно техните деца и внуци. П. М. е починала на 12.07.2000 г. и единствен наследник е дъщеря й Х. Х. С.. Същата е взела становище за отхвърляне на иска за делба, тъй като е придобила имотите по давност. Позовала се е на осъществяваното от майка й владение въз основа на предварителния договор, като и на собственото си владение след нейната смърт. Твърдяла е, че е отдавала имотите под наем и получавала рента за тях. Възражението е отхвърлено, тъй като е прието, че касаторката е владелец на своята наследствена част и държател на частите на другите наследници, поради което, за да ги придобие по давност, е следвало да обективира спрямо тях намерението си за своене, което съдът приел за недоказано с оглед на събраните по делото доказателства. Не е зачел и довода за присъединяване владението на майката на касаторката.
Според тезата на касаторката в случая намира приложение презупцията на чл.69 ЗС, поради което е следвало до бъде установено само упражняването на фактическа власт върху имотите, което тя е сторила с представените писмени и устни доказателства. Във връзка с това си становище поставя правния въпрос за характера на владението, предадено въз основа на предварителния договор, дали така се изключва владението на другите наследници, преминава ли владението към наследниците при общо правоприемство и те могат ли да придобият имота по давност, респ. в тази хипотеза намира ли приложение презумпцията на чл.69 ЗС.
Правният въпрос е бил определящ за крайния изход на делото, поради което отговаря на изискването за обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед даденото от въззивния съд разрешение на спора следва да се приеме, че то противоречи на ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и на постоянната съдебна практика / вкл. и представената от касаторката/, където се приема, че владението / вкл. и в случаите, когато то е получено по силата на един предварителен договор/ е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, от което следва, че ако наследникът е един, той е и единствен владелец на вещта и при определени условия може да я придобие по давност.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
Д. касационно обжалване на решение № 206 от 27.04.2015 г. по гр.д.№ 168/ 2015 г. на Окръжен съд Велико Търново.
Указва на касоторката Х. Х. С., че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 25 лв. в седмодневен срок от съобщението и в същия срок да представи в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: