1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 10.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. д. № 5292/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от И. Б. С. и Н. Б. С., чрез пълномощника им адв. Й. Г., частна жалба, наименувана „касационна жалба”, срещу определение от 11.05.2015 г. по гр. д. № 7207/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-б с-в, постановено на основание чл. 248 ГПК, с което е изменено решение от 16.02.2015 г. по същото дело в частта за разноските и Н. К. К., И. Б. С. и Н. Б. С. да заплатят на ПК „П.” сумата от 3197, 54 лв. разноски по делото пред СРС.
Ответната страна по частната жалба ПК „П.” не е подала писмен отговор, в който да изрази становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С определение от 11.05.2015 г., постановено по гр.д. № 7207/2015 г., Софийски градски съд е приел, че са налице предпоставките за допълване на постановеното решение в частта за разноските, тъй като не се е произнесъл по направеното от ПК „П.” искане за присъждане на сторените разноски в първоинстанционното производство. Намерил е за неоснователно релевираното от насрещните страни възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и посочил, че той отговаря на извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото.
Обжалваното определение е законосъобразно, постановено в съответствие с данните по делото и молбата за допълване на решението в частта за разноските правилно е уважена. С първоинстанционното решение от 08.03.2012 г., постановено по гр.д. № 57082/2009г. по описа на Софийски районен съд, 27 с-в е отхвърлен предявеният от ПК „П.” против Н. К. К., И. Б. С. и Н. Б. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на 2/3 ид. ч. от следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот /НПИ/ с площ от 5 070 кв. м., находящ се в м. „П.“ на 26-тия километър по пътя София-С., съставляващ имот № 000103 в землището на [населено място], СО- район „П.“ заедно с построения в имота ресторант „Златна рибка“ с Р. от 897 кв. м. състоящ се от сутерен на кота -325 и -256, и два етажа. В хода на устните състезания пред първа инстанция процесуалният представител на ПК „П.” – адв. У. е поискал присъждане на сторените разноски и е представил списък за сумата от общо 3197,54 лв., от която адвокатски хонорар в размер на 2350 лв. С решение № 3954/28.05.2013 г. по гр.д. № 13997/2012 г. по описа на Софийски градски съд, въззивният съд се е произнесъл по жалба на ПК „П.”, като е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на СРС за произнасяне. В подадената въззивна жалба ПК „П.” е поискал да бъде отменено първоинстанционното решение и да му бъдат присъдени разноски пред двете инстанции. Постановеното въззивно определение е било предмет на касационно обжалване и с решение № 112/19.05.2014 г. по гр. д. № 6968/13 г., Върховният касационен съд, състав на І г. о. го е отменил и го е върнал на Софийски градски съд за ново разглеждане.
С решение от 16.02.2015 г. Софийски градски съд се е произнесъл при условията на чл. 294, ал. 1 ГПК по същество на спора като е уважил предявения от ПК „П.” иск. С решението е присъдил в полза на кооперацията само направените от нея разноски за въззивното производство.
Въззивният съд правилно и законосъобразно е допълнил постановеното решение в частта за разноските по искане на ищеца, като е осъдил Н. К. К., И. Б. С. и Н. Б. Стоянова да заплатят на ПК „П.” надлежно и редовно поисканите разноски пред първа инстанция, с оглед на което подадената частна жалба е неоснователна.
Направеното от жалбоподателите възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е релевантно единствено към размера на адвокатското възнаграждение, въззивният съд го е разгледал и е приел, че размерът на хонорара е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Следователно и това оплакване на жалбоподателите е неоснователно. В допълнение следва да се подчертае, че на основание чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК размерът на цената на искове за собственост върху имот се определя според данъчната му оценка, в случая същата е в размер на 49754,50 лв., респективно минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя при условията на чл. 7, ал. 2 НМРАВ в съответната редакция към момента на подаване на исковата молба. От изложеното следва да бъде направен изводът, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1445, 09 лв., а както правилно е отбелязал въззивният съд размерът от 2350 лв. не е прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на делото. От своя страна жалбоподателите не са навели конкретни оплаквания, обосноваващи противен извод.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.05.2015 г. по гр. д. № 7207/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-б с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: